В съзнанието ѝ се тълпят мисли, надпреварват се със загнезденото там желание и с алкохола, притъпил крехката ѝ съпротива. Едва няколко часа по-рано, в клуба, ѝ се е струвало, че съботната вечер ще продължи до безкрайност. Но когато времето е кратко, то лети неусетно. И ето че сега почти е изтекло.
Паника и страст се надигат едновременно в гърдите ѝ, докато двамата се промъкват покрай тъмния силует на стара, килната върху крайбрежния чакъл рибарска лодка. Достигат бетонния навес, през чиито прозорци без стъкла се вижда плажът отвъд. Морето светлее, сякаш огряно отвътре. Уилям пуска ръката ѝ и леко открехва дървената врата – само колкото да успеят да минат. После я побутва пред себе си. Вътре е тъмно. Носи се остър мирис на дизел, солена вода и гниещи водорасли – тъжният парфюм на припрян пубертетски секс. Над тях се извисява силуетът на лодка, качена на ремарке, две малки правоъгълни прозорчета надничат като шпионки по посока на брега.
Той я притиска към стената и тя веднага усеща устата му върху своята – езикът му си проправя път между устните ѝ, ръцете му стискат мекотата на гърдите ѝ.
– Не толкова грубо. – Дъхът излиза на пресекулки от гърлото ѝ.
– Нямаме време. – В гласа му се долавя напрежение. Мъжко напрежение, пропито едновременно с желание и безпокойство.
И тя започва да се колебае. Наистина ли иска първият ѝ път да бъде такъв? Няколко жалки мига, откраднати в мрака на мръсен навес за лодки?
– Не – отблъсва го от себе си и се обръща към прозореца да поеме глътка въздух.
Ако побързат, може и да успеят да се приберат преди дванайсет.
После вижда тъмната форма да се откроява сред сенките и почти в същия момент я усеща – мека, студена и тежка – и надава неволен писък.
– За бога, Кейт! – Уилям прави крачка към нея. Към желанието и безпокойството сега се добавя яд, но докато се усети, подът се изплъзва изпод краката му, сякаш е стъпил върху гладък лед. Пада тежко на лакът и болката се стрелва по цялата му ръка. – Мамка му!
Озовал се е в локва от нафта и чувства как тя пропива дъното на панталона му. Без да мисли, изравя запалка от джоба си. Проклетото място е толкова тъмно, че човек може да си извади очите. Едва след като щраква колелцето с палец, се сеща, че е в непосредствена опасност да се превърне в жива факла. Стисва зъби, но не следва никакъв взрив, наоколо не лумват изгарящи пламъци. Вижда се само един образ, толкова шокиращ, че отначало е невъзможно да се възприеме.
Мъжът виси от гредите на тавана, а шията му е изкривена под странен ъгъл от примката на вехтото оранжево найлоново въже. Той е едър и чисто гол. Синкавобяла плът виси на гънки от гърдите и бедрата му, сякаш е надянал няколко номера по-голям костюм. От широката, подобна на зейнала усмивка рана, разцепила корема, между краката му са се проточили кълба от нещо гладко и лъщящо. Огънчето на запалката кара сянката на мъртвеца да играе по олющените, нашарени с графити стени, сякаш безброй призраци приветстват новия си събрат. Уилям поглежда бледото, смръзнало в безмълвен ужас лице на Кейт, сетне свежда очи надолу. За момент му минава абсурдната мисъл, че локвата в краката му е нафта за селскостопански цели – оцветена в червено в знак, че не подлежи на акциз. После осъзнава, че всъщност е кръв, гъста и лепкава, която вече образува кафеникава коричка по ръцете му.
1 На шотландския остров Луис, където се развива действието, се спазва традицията на Сабат – седмия ден за почивка, отбелязван в неделя. – Б. пр.
Първа глава
I
Беше късно и тегнеше задух, какъвто настъпва само по времето на фестивала2. Фин откри, че му е трудно да се съсредоточи. Мракът на малкия му кабинет го притискаше в креслото като две големи черни меки ръце. Кръгът от настолната лампа върху бюрото го привличаше като насекомо, дразнеше очите му почти до заслепяване, пречеше му да държи на фокус текста на записките си. Компютърът жужеше монотонно в тишината, а екранът потрепваше в периферното му зрение. Трябваше да е в леглото вече от часове, но държеше на всяка цена да довърши курсовата си работа. Задочното следване бе единствената му възможност за бягство, а той проявяваше глупава липса на усърдие.