– Какво е това? – грабна го от ръката му едно едро червенокосо момче, като го вдигна срещу слънцето, сякаш да види тайното му съдържание.
Това бе първата ми среща с Мърдо Макричи. Той бе по-едър и набит от останалите момчета и имаше щръкнала коса с характерен морковеночервен цвят. По-късно узнах, че го наричат Мърдо Руад. „Руад“ е келтската дума за „червено“. Буквално Червения Мърдо. Това бе, за да го различават от баща му, който също се казваше Мърдо Макричи. Той имаше черна коса и съответно се казваше Мърдо Дуув. Често собствените и фамилните имена съвпадаха, затова всеки се сдобиваше с някакъв прякор. Мърдо Руад имаше брат, Ангъс, две години по-голям от нас. Наричаха го Ейнджъл3, защото беше най-големият побойник в класа си. Мърдо Руад явно се канеше да поеме по неговите стъпки.
– Върни ми го – Артър опита да си вземе инхалатора, но Мърдо Руад го държеше надалеч от него.
Артър също бе як, но не можеше да се мери с едрия Мърдо, който метна шишенцето на друго момче, то – на трето, а третото – обратно на Мърдо. Както всеки хулиган, Мърдо Руад вече се бе сдобил с последователи, лепящи се по него като мухи на лайно. Момчета, не особено умни, но все пак достатъчно, за да избегнат ролята на жертви.
– Ела си го вземи, хрипльо – взе да го дразни Мърдо Руад.
Артър посегна отново, но той бързо го подхвърли към друг от свитата си.
Чувах характерното свистене в гърдите на Артър, докато го разиграваха. Паниката и унижението се допълваха, блокирайки дихателните му пътища. Затова улових един от участниците в забавата и изтръгнах инхалатора от ръката му.
– Ето – подадох го на приятеля си.
Той всмукна бързо няколко пъти. В следващия миг усетих как ме хващат за яката и непреодолима сила ме притиска в стената. Грапавата мазилка охлузи тила ми до кръв.
– Защо се вреш там, където не ти е работата, келтски келеш? – Лицето на Мърдо Руад бе на сантиметри от моето и можех да подуша вонящия му дъх. – Английски не знаел. Какво знаеш тогава?
В онзи момент не ми направи впечатление, но самото заяждане беше на келтски. Това бе езикът, на който общувахме навсякъде освен в клас.
– Остави го на мира!
Гласът, макар и детински, бе пропит от такава властност, че глъчката на зяпачите, събрали се да гледат как ще отнеса пердаха от Мърдо, стихна начаса. Широкото грозно лице на нападателя ми се сбръчи озадачено. Цели две предизвикателства в рамките на една минута. Трябваше да сложи край на това. Той пусна яката ми и се обърна. Момчето, отправило репликата, бе не по-едро от мен, но нещо в държанието му сякаш парализираше побойника. Долавяха се единствено звукът на вятъра и кикотенето на момичетата, скачащи на въже в другия край на площадката. Всички гледаха Мърдо и той знаеше, че репутацията му виси на косъм.
– Ако ще създаваш проблеми... ще викна големия си брат – рече накрая.
Идеше ми да се изсмея.
Опонентът му не снемаше очи от него и си личеше, че това изнервя Мърдо Руад.
– Ако ще тичаш да викаш големия си брат... – произнесе натъртено и с презрение момчето, – ще се наложи да кажа на баща си.
Мърдо пребледня под кичурите сплъстена рижа коса.
– Тогава просто... не ми се пречкай.
Това бе жалко измъкване и всички го знаеха. Той разбута с лакти групата и пое през площадката, а привържениците му заприпкаха след него, чудейки се дали не са заложили на погрешния кон.
– Благодаря – казах на спасителя си, когато групата се разпръсна, но той само сви рамене, сякаш не бе сторил нищо особено.
– Не мога да понасям шибани досадници.
За пръв път чувах някой да ругае. После той пъхна ръце в джобовете си и се отдалечи по посока на сградата.
– Кой е този? – попитах Артър.
– Не знаеш ли? – вдигна удивено вежди той. Поклатих отрицателно глава. – Това е Доналд Мъри. – Тонът му бе приглушен и изпълнен със страхопочитание. – Синът на свещеника.
В този момент удари звънецът и всички влязохме в училище. По някаква случайност тъкмо когато минавах покрай директорската врата, тя се отвори и директорът се показа навън, оглеждайки потока от деца в коридора за подходящ кандидат.
– Ти, момче – посочи ме с пръст.
Спрях като закован и той пъхна в ръката ми някакъв плик. Нямах идея какво каза после, просто стоях и го гледах с нарастваща паника.
– Той не говори английски и госпожа Макей ми заръча да му превеждам.