— Разбира се — съгласи се Дурник. — Трябваше сам да се сетя.
Той се отправи към вързопите, извади изгорена кожена престилка и направи торбичка от едно голямо парче, което отряза от нея.
— Момче — каза той като свърши. — Ела тук.
Малкото момче изучаваше с любопитство един доста изсъхнал храст в горния край на хребета и не даваше вид да е чуло ковача.
— Ей, ти, Задача! — извика Дурник.
Момчето се огледа бързо, усмихна се и отиде при Дурник.
— Защо го нарече така? — попита любопитно Силк.
Дурник сви рамене.
— Той очевидно харесва тази дума и реагира, като я чуе. Мисля, че ще свърши работа, докато му измислим по-подходящо име.
— Задача? — попита детето и подаде кълбото на Дурник.
Дурник му се усмихна, наведе се и поднесе отворената торбичката към него.
— Пусни го тук, Задача — нареди той. — Ще го завържем здраво, за да не го загубиш.
Малкото момче със задоволство пусна кълбото в кожената торбичка.
— Задача — каза то сериозно.
— Предполагам — съгласи се Дурник. Той стегна здраво връзката на торбичката и я привърза към въжето, което момчето използваше за колан. — Ето това е, Задача. Сега всичко е сигурно и спокойно.
Задача огледа внимателно торбичката и я подръпна няколко пъти, като че ли да се увери, че е завързана здраво. После се засмя щастливо, обгърна с ръце врата на Дурник и го целуна по бузата.
— Добро момче — каза Дурник, който изглеждаше леко притеснен.
— Той е съвсем невинен — обади се леля Поул от мястото, където наглеждаше спящия Белгарат. — Той няма представа за разликата между доброто и злото, така че всичко му изглежда добро.
— Чудя се какво ли е да гледаш на света по този начин — замисли се Тайба и погали усмихнатото лице на момчето. — Никаква мъка, никакъв страх, никаква болка — просто обичаш всичко, което виждаш, защото вярваш, че всичко е добро.
Най-после Релг вдигна поглед. Притесненото изражение, което беше изписано върху лицето му от мига, в който спаси затрупаната жена, отстъпи място на обичайния фанатичен поглед на улгоса.
— Чудовищно — ахна той.
Тайба се обърна към него и погледът й стана по-суров.
— Какво чудовищно има в щастието? — попита тя настоятелно, като прегърна момчето.
— Ние не сме тук, за да бъдем щастливи — отвърна той, старателно избягвайки очите й.
— А за какво сме тук тогава? — предизвика го тя.
— За да служим на нашия Бог и да се пазим от греха.
Той упорито отказваше да я погледне, а гласът му прозвуча малко колебливо.
— Е, аз нямам бог — отвърна Тайба дръзко. — Вероятно това дете също няма бог, така че ако не възразяваш, ние двамата просто ще се опитаме да бъдем щастливи, а ако грехът се окаже част от щастието, какво от това?
— Нямаш ли срам? — попита задавено той.
— Аз съм това, което съм — отвърна тя — и няма да се извинявам, защото никой не ме е питал какво искам.
— Момче — Релг сграбчи детето, — махни се от нея веднага.
Тайба се изправи, лицето й се стегна още повече и тя се обърна дръзко към него.
— Какво си мислиш, че ще направиш? — попита тя настоятелно.
— Ще се боря с греха винаги, когато се сблъскам с него — заяви той.
— Грях, грях, грях! — избухна тя. — За това ли мислиш постоянно?
— Това е постоянната ми грижа. Боря се с него всеки миг.
Тя се изсмя.
— Колко досадно. Не можеш ли да измислиш нещо друго? О, забравих — добави тя с насмешка. — И всичките тези молитви, нали? Цялото бръщолевене за това колко си низък! Мисля, че отегчаваш този твой УЛ ужасно много понякога, знаеш ли?
Релг вдигна юмрук ядосано.
— Никога не споменавай името на УЛ отново!
— Ще ме удариш ли за това? Няма да има голямо значение. Хората са ме удряли през целия ми живот. Давай, Релг. Защо не ме удариш? — Тя вдигна към него мръсното си лице.
Ръката на Релг се отпусна.
Усещайки превъзходството си, Тайба постави ръце на деколтето на грубата сива рокля, която Поулгара й беше дала.
— Мога да те спра, Релг! — започна да развързва роклята. — Погледни ме. И без друго постоянно ме гледаш, виждала съм как се впиват очите ти в мен. Можеш да ме наричаш, както искаш и да разправяш, че съм грешница, но въпреки това ме зяпаш. Погледни тогава. Не се крий. — Тя продължи да разхлабва роклята си — Ако си освободен от греха, не би трябвало изобщо да се притесняваш от тялото ми.