— Мандорален е мой рицар — застана бързо в негова защита принцесата. — Не му трябва да мисли. Аз ще мисля вместо него. — Млъкна внезапно. — О, боже — рече тя. — Това звучи ужасно, нали?
Крал Родар се засмя нежно:
— Ти си едно съкровище, Се’Недра, но понякога бърбориш твърде много.
— Кои са тези хора? — попита Се’Недра като гледаше с любопитство как Мандорален приближава двамата, които се бяха появили иззад портите на Воу Мимбре.
— Това е барон Воу Ебор — отвърна Дурник тихо — и съпругата му, баронеса Нерина. Мандорален е влюбен в нея.
— Как така?
— Всичко е в реда на нещата — увери ги Дурник бързо. — В началото аз самият нищо не разбирах, но предполагам подобни неща се случват често в Арендия. Това е трагедия, разбира се. И тримата страдат много.
Добрият човек въздъхна.
— О, боже — каза Се’Недра и прехапа устни. — Не знаех, а понякога съм се държала толкова лошо с него.
— Сигурен съм, че ще ви прости, принцесо — каза й Дурник. — Той има добро сърце.
Не след дълго крал Кородулин излезе от града и се изкачи на хълма заедно с Мандорален и няколко облечени в доспехи рицари. Се’Недра беше виждала младия крал на Арендия преди няколко години и си го спомняше като блед слаб мъж с прекрасен глас. Сега той беше облечен в пълно бойно снаряжение и алена туника. Когато се приближи, той вдигна забралото на шлема си:
— Ваше Величество, очаквахме пристигането Ви с огромно нетърпение.
— Ваше Величество е много мил — отвърна Се’Недра.
— Възхищавахме се на историите, които чухме за Вашата мобилизация на астурианските ни братовчеди — каза й кралят. — Вашето ораторско изкуство трябва да е изключително убедително, за да ги накара да преодолеят отношението си към традиционните си врагове.
— Денят напредва, Ваше Величество — отбеляза крал Родар. — Нейно Величество ще трябва да говори пред Вашите рицари, с Ваше позволение, разбира се. След като я чуете веднъж, вярвам ще разберете колко е ценна за нашата кауза.
— Веднага, Ваше Величество — съгласи се Кородулин. Обърна се към един от своите хора:
— Съберете рицарите и войните на Мимбре, за да може кралицата на Рива да разкрие пред тях своите мисли!
Армията, която беше последвала Се’Недра по пътищата на Арендия, беше започнала да пристига и да изпълва равнината пред града. Изправени там, за да посрещнат тази велика сила, стояха мимбратските рицарите в лъскави доспехи. Въздухът беше нажежен от подозрението, което прескачаше между двете армии, когато те се срещнаха.
— Мисля, че е най-добре да тръгваме веднага — предложи Чо Хаг. — Една случайна забележка там долу може да предизвика неприятности, които бихме предпочели да избегнем.
Се’Недра вече чувстваше, че й прилошава на стомаха. Това чувство й беше толкова познато вече, че изобщо не я притесняваше. Една платформа беше издигната точно по средата между армията на Се’Недра и въоръжените рицари на крал Кородулин. Принцесата, придружена от всички свои приятели и мимбратската стража, яздеше надолу към платформата, където нервно слезе от коня.
— Говори спокойно и кажи всичко, което имаш да кажеш, Се’Недра — посъветва я тихо лейди Поулгара. — Мимбратите обожават церемониите и са търпеливи като камък, когато им предлагаш нещо формално, на което могат да се наслаждават. Има около два часа до залез слънце. Опитай се да подредиш речта си така, че кулминацията на речта ти да съвпадне със залеза.
Се’Недра възкликна.
— Два часа?
— Ако имаш нужда от повече време, можем да запалим огньове — предложи услужливо Дурник.
— Два часа трябва да са й достатъчни — поясни Поулгара.
Се’Недра започна бързо да преговаря наум речта си.
— Ще се погрижите всички да ме чуват, нали? — обърна се тя към Поулгара.
— Ще се погрижа, скъпа.
Се’Недра пое дълбоко дъх.
— Добре тогава — каза тя. — Да започваме!
Помогнаха й да се качи на платформата.
Не беше никак приятно. Никога досега не й беше приятно, но няколкото седмици практика в северна Арендия я бяха научили да преценява настроението на тълпата и да се нагажда според него. Както каза Поулгара, мимбратите изглеждаха склонни да слушат безкрайно дълго. Нещо повече, фактът, че стоеше изправена насред равнината пред вратите на Воу Мимбре, придаваше на думите й определено емоционално въздействие. Самият Торак беше стоял тук и огромното човешко море от ангараки се беше нахвърлило срещу непревземаемите стени на града, който блестеше в края на равнината. Се’Недра заговори, думите се лееха от устните й, докато тя се обръщаше с горещ призив към мимбратите. Всички погледи бяха обърнати към нея и всички уши слушаха речта й. Каквото и вълшебство да правеше Поулгара, за да направи гласа на кралицата на Рива достатъчно силен, за да могат да я чуят и в най-отдалечените краища, то наистина имаше ефект. Се Недра можеше да види въздействието на това, което говореше да премивана през тълпата пред нея като бриз, който докосва върховете на приведените житни класове в полето.