— Би могла да го кажеш и за начина, по който се караме със Се’Недра през цялото време, нали?
Леля Поул сякаш се забавляваше.
— Не е съвсем същото, Гарион — отговори тя. — Но и в това има известна необходимост.
— Това е абсурдно — каза той с насмешка.
— Така ли? Защо тогава вие двамата полагате толкова усилия, за да се вбесявате един друг?
Гарион не можа да й отговори, но всичко това го притесняваше. В същото време самото споменаване на името на Се’Недра изведнъж извика образа й и той осъзна, че всъщност тя му липсваше. Продължи да язди мълчаливо до леля Поул още известно време, потънал в меланхолия. Накрая въздъхна.
— И каква е тази въздишка?
— Всичко свърши, нали?
— Какво имаш предвид?
— Цялата тази история. Искам да кажа, че си върнахме кълбото. За това беше всичко, нали?
— Много по-сложно е, Гарион, има още много неща, които трябва да свършим, пък и още не сме излезли от Ктхол Мургос, не е ли така?
— Не си истински притеснена от това, нали?
Но изведнъж думите й като че ли отприщиха съмненията, които таеше и той. Гарион я погледна с внезапно прозрение.
— А какво ще стане, ако не го направим? — измърмори той. — Ако не успеем, искам да кажа. Какво ще стане със Запада, ако не успеем да върнем кълбото обратно в Рива?
— Ще бъде много неприятно.
— Ще избухне война, нали. Ангараците ще победят и гролимите ще бъдат навсякъде със своите ножове и олтари. — Мисълта за гролимите, които нападат фермата на Фалдор, го разгневи.
— Не се ядосвай за неща, които не са се случили още, Гарион. Хайде да се притесняваме за нещата едно по едно, какво ще кажеш?
— Но какво ще стане, ако…
— Гарион — каза тя и го погледна обидено. — Не прекалявай с „но ако“-тата, защото ще притесниш всички до смърт.
— Ти повтаряш „какво ще стане, ако…“ непрекъснато, когато говориш с дядо — обвини я той.
— Това е различно — отвърна Поулгара.
През следващите няколко дни яздиха усилено през поредица от проходи, а сухият хаплив студ ги притискаше като огромна тежест. Силк често се връщаше назад, за да провери дали ги преследват, но изглежда лъжливите следи бяха заблудили мургите. Най-после по обяд в един студен и мрачен ден, когато вятърът подритваше облаци от прах по хоризонта, стигнаха до просторна пуста равнина, през която се виеше южният път. Скриха се зад един малък хълм, докато Силк огледа бързо пътя напред. Мандорален се обърна към Белгарат, който отново беше облякъл доспехите си:
— Мислиш ли, че Таур Ургас се е присъединил към преследвачите ни?
— Трудно е да се каже със сигурност — отвърна старият магьосник. — Той е изключително непредсказуем човек.
— Напред по източния път има патрул от мурги — докладва Силк, като се върна. — Ще мине още около половин час, докато се скрият от погледа ни.
Белгарат кимна.
— Мислиш ли, че ще сме в безопасност, след като навлезем в Мишрак ак Тул? — попита Дурник.
— Не можем да разчитаме на това — отвърна Белгарат. — Гетел, кралят на тулите, се страхува от Таур Ургас, така че той едва ли ще повдигне въпроса за нарушаването на границите на страната му, ако Таур Ургас реши да ни преследва.
Изчакаха, докато мургите прекосиха ниския хребет на изток, и продължиха пътя си.
През следващите два дни яздиха на северозапад. След като навлязоха в земята на тулите, теренът стана все по-малко скалист. Далече зад гърба си виждаха издайническите облаци прах, които подсказваха за мургски преследвачи. Късно следобед в един мрачен ден достигнаха до върха на стръмната източна стена на скалата.
Барак погледна през рамо към облаците прах зад тях и спря коня си до Белгарат и попита:
— Колко трудно е слизането надолу към долината?
— Не е най-лесният път на света.
— Мургите са на по-малко от един ден разстояние от нас, Белгарат. Ако поемем надолу, те ще стигнат до върха, преди да сме успели да слезем.
Белгарат сви устни и се загледа в облаците прах на южния хоризонт.
— Може би си прав — каза той. — Може би ще е по-добре да обмислим нещата.
Той вдигна ръка, за да покаже на другите, че трябва да спрат.
— Време е да вземем няколко решения — каза им той. — Мургите са малко по-близо до нас, отколкото би ни се искало. Необходими са два-три дни, за да слезем до долината, а има места, в които със сигурност на никого не би му се искало да бъде нападнат.
— Винаги можем да продължим по хребета, който следвахме, докато се изкачвахме нагоре — предложи Силк. — Ще ни трябва само половин ден, за да слезем оттам.