— От това се опасявах — каза Белгарат кисело.
— От кое? — попита Гарион.
— Срутват скали по нас — старецът изтегли мрачно колана си. — Добре, вие продължавайте напред. Слизайте колкото може по-бързо надолу.
— Имаш ли достатъчно сили, татко? — попита леля Поул загрижено. — Знаеш, че все още не си се възстановил напълно.
— Скоро ще разберем дали е така — отвърна възрастният мъж и лицето му доби твърдо изражение. — Тръгвайте всички — каза той с тон, който не търпеше никакво възражение.
Докато другите се спускаха надолу по стръмната скалиста пътека, Гарион изоставаше от групата. Най-после, когато Дурник преведе и последния кон през купчината срутени камъни и се скри зад завоя, Гарион спря и се ослуша. Долавяше потропването и подхлъзването на конските копита по камъните отдолу, а отгоре — грохота и подскачането на огромен камък, който се търкаляше по хребета и се приближаваше все повече и повече. Изведнъж чу познатото бучене. Парче скала, по-голямо от човешка глава, профуча покрай него и зави остро встрани от пътеката, за да се разбие на парчета на безопасно разстояние в подножието на канарата. Гарион внимателно се заизкачва по хребета, като спираше често, за да се ослуша.
Белгарат тъкмо се потеше от усилие, когато Гарион стигна до един завой доста нагоре по хребета и се скри от погледа на стареца. Още една скала, по-голяма от предишната, се показа, като отскачаше и се блъскаше в тесния проход. На около двайсет ярда по-нагоре от Белгарат скалата се удари силно и се завъртя във въздуха. Старецът размаха ръце с раздразнение, измърмори нещо и скалата отскочи дъгообразно и се разби. Гарион прекоси бързо тясната пътека и слезе няколко ярда по-надолу, като се придържаше близо до скалистата стена и се оглеждаше предпазливо, за да е сигурен, че е добре скрит от погледа на дядо си.
Когато следващата скала заподскача надолу, Гарион напрегна волята си. Знаеше, че трябва да прецени внимателно момента, в който да се намеси. Надникна зад ъгъла, като наблюдаваше внимателно стария човек. Когато Белгарат вдигна ръка, Гарион събра волята си, за да я присъедини към тази на дядо си, като се надяваше да му помогне незабелязано.
Белгарат наблюдаваше как скалата отскача и пада далече отвъд долината, после се обърна и погледна строго надолу.
— Добре, Гарион — каза той твърдо, — покажи се.
Гарион излезе притеснено и погледна дядо си.
— Защо никога не правиш това, което ти се казва? — попита настоятелно старецът.
— Просто си мислех, че мога да ти помогна, това е всичко.
— Аз молил ли съм те за помощ? Приличам ли ти на инвалид?
— Идва още една скала.
— Не сменяй темата. Мисля, че прекаляваш, млади човече.
— Дядо! — Гарион притеснено се втренчи в огромната скала, която се търкаляше надолу и летеше право към гърба на стария магьосник. Той насочи волята си под скалата и я запрати отвъд хребета.
Белгарат вдигна поглед към камъка, който прелетя над главата му.
— Рисковано, Гарион — каза с неодобрителен тон старецът. — Много рисковано. Знаеш ли, не е нужно да ги захвърляш чак в Пролгу. Престани да демонстрират силата си.
— Увлякох се — извини се Гарион. — Бутнах малко по-силно.
Старецът изсумтя:
— Добре, щом така и така си тук, но придържай се само към твоите скали. Аз мога да се справя с моите. Направо ме разтърсваш, като се намесваш така грубо.
— Имам нужда от малко практика, това е всичко.
— Имаш нужда и от малко възпитание също — Белгарат заслиза надолу към мястото, където стоеше Гарион. — Не се натрапвай с помощта си, докато някой не ти я поиска. Това е много невъзпитано, Гарион.
— Още една скала идва — учтиво го информира Гарион. — Искаш ли да я поемеш или аз да се заема с нея?
— Не се подигравай, младежо! — Белгарат се обърна и запрати скалата в празното пространство.
Двамата заслизаха, като се редуваха в изхвърлянето на запокитените от мургите скали отвъд хребета. Гарион установи, че с всеки следващ опит му ставаше все по-лесно и по-лесно, но Белгарат беше потънал в пот, когато стигнаха до низината. Гарион отново реши да помогне на дядо си, но магьосникът му хвърли такъв смразяващ поглед, щом започна да насочва волята си, че той веднага се отказа от идеята.
— Чудех се къде си отишъл — каза леля Пол на Гарион, когато двамата се показаха иззад скалите, за да се присъединят към останалите. Тя се вгледа внимателно в Белгарат: — Добре ли си?