— Да, добре съм — отвърна той грубо. — Получих пълна подкрепа, съвсем доброволно, разбира се.
Той погледна отново Гарион.
— Като ни остане малко време, ще трябва да му дадем няколко урока за контролиране на шума — отбеляза тя. — Като гръмотевица е.
— Това не е единственото нещо, което трябва да се научи да контролира.
По някаква причина старецът се държеше така, сякаш току-що му бяха нанесли смъртна обида.
— Какво ще правим сега? — попита Барак. — Искате ли да запалим сигнални огньове и да изчакаме тук Хетар и Чо-Хаг?
— Мястото не е много подходящо, Барак — изтъкна Силк. — Много скоро половината мурги ще се изсипят надолу по хребета.
— Проходът не е широк, принц Келдар — отбеляза Мандорален. — Господарят ми Барак и аз можем да го удържим една седмица и повече, ако възникне такава необходимост.
— Отново грешиш, Мандорален — каза му Барак.
— Освен това те просто ще ви затрупат със скали — вметна Силк. — Не след дълго ще започнат да хвърлят цели каменни блокове от върха. Може да се наложи да се изтеглим в равнината, за да избегнем скалистата лавина.
Дурник гледаше входа на прохода и размишляваше:
— Трябва да ги забавим. Мисля, че не искаме да ни следват по петите.
— Малко е трудно да накараш скалите да се търкалят нагоре — каза Барак.
— Нямах предвид скали — отвърна Дурник. — Нуждаем се от нещо значително по-леко.
— Какво например? — попита Силк.
— Димът би свършил работа — отвърна Дурник. — Ще използваме хребета като комин. Ако запалим огън и запълним прохода с дим, никой няма да слезе долу, преди огънят да е загаснал.
Силк се усмихна широко.
— Дурник, ти си цяло съкровище.
ГЛАВА 5
В основата на скалите растяха предимно храсти, шубраци и къпини. Разпръснаха се бързо, за да насекат с мечовете си достатъчно количество за един голям и димен огън.
— По-добре побързайте — извика им Белгарат, докато работеха. — Десетина мурги вече слязоха почти до средата на хребета.
Дурник, който събираше сухи пръчки и парчета от нацепени дънери, изтича към устието на прохода, коленичи, извади кремък и прахан, които винаги носеше със себе си. След няколко минути вече гореше малък огън и жълтите пламъци пълзяха по събраните на купчина сиви съчки. Дурник внимателно добавяше по-дебели дървета, докато огънят лумна с внушителен блясък. Тогава започна да трупа трънливи храсти и къпини отгоре, като наблюдаваше критично посоката на дима. Отначало храстите съскаха и тлееха колебливо и огромния облак дим се носеше ту в една, ту в друга посока, после изведнъж димът се насочи право нагоре в клисурата. Дурник поклати глава със задоволство.
— Точно като комин — отбеляза той.
Далече отгоре до тях достигаха тревожни викове и кашлица.
— Колко време човек трябва да диша пушек, докато умре от задушаване? — попита Силк.
— Не много дълго — отвърна му Дурник. — Не ми беше минавало през ума.
Дребничкият мъж гледаше щастливо димящите пламъци.
— Хубав огън — каза той, докато грееше протегнатите си напред ръце.
— Димът ще ги забави, но мисля, че е време да продължим пътя си — каза Белгарат, като присви очи срещу забуленото в облаци слънчево кълбо ниско на хоризонта на запад. — Ще продължим, следвайки лицевата част на скалата, и после ще сменим посоката. По-добре ще е да ги изненадаме малко, за да имаме време да се измъкнем от обсега им, преди да са започнали пак да търкалят по нас скали.
— Има ли някакъв знак от Хетар в далечината? — попита Барак, взирайки се в зелената шир.
— Не сме забелязали нищо все още — отвърна Дурник.
— Предполагам разбирате, че ще заведем половината Ктхол Мургос в равнината — изтъкна Барак.
Белгарат не възрази:
— Нищо не може да се направи. Точно в този момент трябва да мислим как да се измъкнем от тук. Ако Таур Ургас е там горе, той ще изпрати хора след нас, дори ако трябва собственоръчно да ги изхвърли от скалата. Да вървим!
Продължиха по хребета и изминаха повече от една миля до място, където склонът не навлизаше много навътре в равнината.
— Това ще свърши работа — реши Белгарат. — Като стигнем до нивото на земята, ще яздим бързо право напред. Една стрела, изстреляна отгоре, ще трябва да измине дълъг път, докато ни настигне. Готови ли сте? — Той огледа всички. — Да вървим тогава.
Поведоха конете по късия стръмен скалист скат надолу към обраслата с трева равнина, яхнаха ги и подкараха в бърз ход.