— Стрела! — извика силно Силк, като се оглеждаше нагоре и назад през рамото си.
Без да се замисли, Гарион тласна с волята си малката пръчица, която летеше към тях. В същия момент почувства странно двойно вълнение, което идваше от двете му страни. Стрелата се разпадна на парчета във въздуха.
— Вие двамата, извинявайте — обърна се Белгарат с раздразнение към Гарион и леля Поул, като едва държеше юздите на коня си.
— Просто не искам да се изморяваш, татко — отвърна му хладнокръвно леля Поул. — Сигурна съм, че Гарион мисли същото.
— Дали не бихме могли да го обсъдим по-късно? — предложи Силк и погледна загрижено към издигащата се зад тях скала.
Продължиха напред, а високата кафява трева шибаше краката на конете. Последваха други стрели, които падаха все по-далеч и по-далеч зад тях. Докато се отдалечиха на половин миля от билото на хребета, стрелите се изсипваха от върха на скалата като свистящ черен дъжд.
— Упорити са, нали? — отбеляза Силк.
— Това е типична черта за расата им — отвърна Барак. — Мургите са упорити до идиотизъм.
— Продължавайте — каза им Белгарат. — Просто е въпрос на време да докарат катапулта.
— Пускат въжета по лицевата страна на скалата — уведоми ги Дурник, след като погледна какво става горе на хребета. — В момента, в който някой от тях се добере до долу, ще разчистят огъня от основата на прохода и ще започнат да спуснат конете.
— Поне ги забави за малко — рече Белгарат.
Здрач, който не се различаваше много от причиненото от облаците затъмнение, което се стелеше над земята през последните няколко дни, започна да се спуска над алгарската равнина. Продължиха да яздят напред. Гарион се обърна няколко пъти и забеляза движещи се точки светлина в основата на стръмната скала.
— Някои от тях вече са слезли, дядо — извика той на възрастния мъж, който яздеше най-отпред. — Виждам фенерите им.
— Това все някога щеше да стане — отвърна магьосникът.
Беше почти полунощ, когато стигнаха до река Алдур, която лежеше черна и лъскава между двата замръзнали бряга.
— Някой има ли идея как да намерим брод в тъмнината? — попита Дурник.
— Аз ще го намеря — каза му Релг. — За мен не е толкова тъмно. Чакайте тук.
— Това може да ни даде известно предимство — отбеляза Силк.
— Ние ще успеем да преминем, а мургите ще киснат от тази страна поне през половината нощ. Ще имаме сериозна преднина, преди още да са успели да прекосят реката.
— Това беше едно от нещата, на които разчитах — отвърна Белгарат самодоволно.
Измина половин час, докато Релг се върне.
— Не е далече — каза им той.
Качиха се отново на конете и потеглиха в студения мрак, следвайки извивките на речния бряг, докато най после чуха познатото бълбукане и плясъка на вълните в камъните, които не можеха да се сбъркат с нищо друго.
— Това е точно отпред — каза Релг.
— И все пак ще бъде опасно да преминем реката в тази тъмница — изтъкна Барак.
Релг възрази:
— Не е толкова тъмно. Просто ме следвайте. — Той измина уверено стотина ярда нагоре по реката, после се обърна и побутна коня да нагази в плитката леко развълнувана вода.
Гарион почувства как конят му потрепери от ледения студ, когато влезе в реката, следвайки Белгарат. Чу зад гърба си Дурник, който подмамваше освободените от товара животни във водата.
Реката не беше дълбока, но беше много широка, почти половин миля, и докато преминаваха, прогизнаха до коленете.
— Останалата част от нощта обещава да бъде относително неприятна — отбеляза Силк, като изтръскваше мокрите си крака.
— Поне реката те разделя от Таур Ургас — припомни му Барак.
— Това прави нещата малко по-весели — призна Силк.
Не бяха изминали и половин миля, когато конят на Мандорален изстена и се сгромоляса в агония. Рицарят се изтърколи доста шумно в зелената трева, тъй като изхвръкна от седлото. Великанският му кон започна да рие, като преплиташе крака и безуспешно се опитваше да се изправи.
— Какво му става? — попита Барак стреснато.
Зад тях, отново със стон, рухна един от товарните коне.
— Какво е това? — Гарион погледна Дурник и гласът му прозвуча почти пискливо.
— От студа е — отговори Дурник, като се смъкна от седлото си. — Първо яздихме до изтощение, а след това ги накарахме да преминат през реката. От студа са се схванали мускулите им.