Сумата, братко мой, предполагам, че все пак те интересува, възлизаше на 432 000 долара. Знам, че си свикнал да боравиш с големи цифри, но за мен тогава беше истинско състояние! Без да броим съдебното споразумение между Марш и групата опечалени, по-скоро разярени, роднини. По него следва да се изплатят общо 80 милиона долара, които ще се разделят между 1433 правоимащи лица. За съжаление, както напоследък се изясни, цялата собственост на семейство Марш няма да покрие и една десета от сумата, така че едва ли си струва да се разчита на тези пари. Засега единствената компенсация е, че онова говедо ще прекара 12 години зад решетките. Така и не се разбрало защо всъщност го е направил, извън нелепото обяснение, че пещта често се разваляла. Не съм бил на процеса, но доколкото може да се вярва на пресата, след като чул присъдата си, Трой Марш се обърнал към публиката в залата и произнесъл знаменита фраза:
На тези от вас, които може би са дошли да чуят някакъв отговор, ще кажа само, че... нямам такъв.
След което го отвели под мрачния звук на урните, които роднините на поруганите мъртъвци подрусвали в такт като обредни инструменти на древни забравени племена. Почти го чувам... Трака-трак, трака-трак.
Най-трудно ми беше да кажа на майка. Тъй като силно вярвах, че ти скоро ще се възземеш, бях решил на първо време да й спестя тревогите. Но ето, че сега идваше нова, не по-малко мрачна вест и вече нямаше начин да се преструвам, че всичко е окей. Изглежда повече от символично, че мъртвото течение на съдбата изхвърли трупа на татко точно когато ти, братко мой, беше отплувал далеч от нас. Две тела: едното - черно, мъртво, почти мумифицирано; другото - бяло, топло, все още пълно с живот...
Вече се бяхме нанесли у Мерл, а майка ни гостуваше и Даян ужасно се боеше от нея, защото знаеше, че идва от Уелс. Навремето прочела в една от прашните книги на вуйчо си, че жените в Уелс летят на метли.
Да, братко мой, ако липсата на систематично образование у нея често буди съжаление, то хаотичната й начетеност може да бъде направо чудовищна! Което не ми пречи да я обичам, а за много неща, налага се да призная, има безпогрешна интуиция.
Промяната у майка беше факт! Тези нови щрихи първоначално ми бяха убягнали, ала през дните, прекарани заедно, избуяха като светлосенки, променяйки ъгъла, под който бях свикнал да я възприемам. Знаех твърде малко за живота й в Уелс, както предполагам и ти. Единствено, че се грижи за някакъв възрастен мъж с властен и труден характер, подобен на този на нашия покоен (да, сега можем да го твърдим!) баща. Професор Банвил бил езиковед с огромни заслуги за възраждането на древния келтски език на полуострова. Тя го заварила в доста лошо състояние: прогонил близките си, потънал в мръсотия и старчески бълнувания, но вследствие на грижите й бързо се възстановил. За благодарност решил да я научи на любимия си език, който й преподавал методично и безкомпромисно по три часа на ден. Тези редовни упражнения на ума поддържали стареца във форма, която й спестявала ред усилия, и тя нямала нищо против да участва в тях, макар да не изпитвала особено влечение към материята. Постепенно обаче древните думи и текстове заработили в ума й. В дългите самотни вечери, огласяни само от бръснещи ветрове, тя се взирала в себе си, търсела и разгадавала скритото си аз, докато преодоляла бариерата на ограничения си материалистичен светоглед.
Всъщност не знам как точно е станало. Възможно е да си въобразявам. Тя самата избягва да говори за този процес, което е напълно обяснимо. Няма нищо по-безвкусно от това, да се хвалиш с духовния си напредък. Но че бе извървяла дълъг път в развитието си, толкова необичаен за жена, при това на нейната възраст, няма съмнение. Долавяше се и в най-дребните жестове.