Внезапно губя връзка с онова, което ми приказва, сякаш съм пропаднал в някаква дупка. Бели, хлъзгави стени, излъчващи хлад. Летя надолу като в улей на бобслей. След серия от обратни завои и лупинги, които разтрисат шейкъра на мозъка ми, пързалката ме изхвърля на задната седалка на онова такси. Носът му държи на мушка червената задница на миникупъра. Вътре е Мерл. Но аз мисля само за татко. Мисля си дали ме е познал, проснат сред боклуците, бос, окаян... Дали се е сещал за нас през всички тези години? Дали не ни е наблюдавал тайно отнякъде? Или ни е зачеркнал заедно с цялото си минало.
С един замах. Като нещо, от което трябва да избяга, за да се спаси. В името на какво? Нов живот?
- Е, сега спомняш ли си? - долита гласът на Хъл.
Отново съм на 34-тия етаж, в кулата на WSBT, пред
бюрото на моя personal wealth manager. Бледото му лице излъчва откровена, суха ярост.
- Обади ми се на пожар от някакво такси. Беше толкова сигурен, толкова уверен в бъдещето! Рекох си, копелето очевидно знае какво прави, щом слага всичките си яйца в тази кошница. Докопал е нещо истинско. Само ме будалка с тоя Барух момент!
Крива усмивка начупва тънките му устни.
- Да, man, повярвах ти! Сумата беше твърде голяма, а няма нищо по-убедително от голямата сума. Купих опции за още 50 000, останалото шортнах на марджин и зачаках. Четях вестници, гледах телевизия, следях пазара на кучешки храни. Но акциите на CANIMA така и не помръдваха. Все пак не бързах да се отчайвам. „Пичът знае какво прави“, успокоявах се. Чак до последния ден и час, когато срокът на контрактите вече неумолимо изтичаше и нямаше да се намери луд на света, който да продаде и една акция на CANIMA под 20 процента от стойността й! Знаеше ли наистина какво правиш, Нед?
- Знам, че не е било халюцинация!
- А какво, Нед? Откровението на свети Антоний?
- Нямам идея - свивам рамене. - Май съм загубил доста пари, а?
- И продължаваш да губиш! - изпръхтява той. - Очаквах да ми дадеш инструкции какво да правя, но ти потъна сякаш вдън земя. Телефонът ти мълчеше, пощата обаче не се връщаше и предполагах, че си в течение на това, което се случва. Може би си имал причини да държиш позицията отворена? На какво се надяваше, а?
- На нищо, Хъл. Просто бях... далеч.
Анго добросъвестно е събирал всички писма, препращани на новия му адрес, в една кутия за обувки. Пълна е предимно с кредитни известия, банкови отчети, справки за натрупани мили от авиокомпаниите и свързаните с тях промоции. Нямам особено желание да ровя вътре. Това е слузестата следа на живота, който искам да забравя.
- Но сега си тук - настойчиво се обажда Хъл. - Чакам инструкции.
- Колко са останали?
Хъл щрака по клавиатурата.
- Към 50 000, сори.
- Значи, с колкото започнах.
- Е, да. Предполагам, че има и по-приятни начини за харчене...
- Измъкни ги! - прекъсвам го. - В края на краищата това са мои пари, нали? Мога да правя с тях, каквото си поискам.
- Не само! - прошепва той.
- Какво?!
- Сега мога да ти го кажа... Ти отвори дупка в системата, Нед. Парите вървят след пари, знаеш го не по-зле от мен, водят се едни други като стадо жадни бизони. Борсата е публично пространство и маневрите ти не останаха незабелязани. Веднага започнаха да ми звънят разни познати трейдъри: защо го правиш, какво знаеш? Действам по инструкция на клиента си. Аха, значи той е подушил нещо. Нещо има да става. И да видиш какво шортване настана, пълна лудост! Да, бая хора изгоряха заради твоя Барух момент... След като дори аз се повлякох по ума ти!
- Ти?! - зяпвам. -- Заложил си на същите позиции?
- Изкуших се, признавам. Знам, че не е редно, но не ми пука. Достатъчно съм наказан. Изгубих цели 10 000 долара! Затова ми се струва, че имам право да знам. Кой ти пусна тази муха?
Кой? Наистина добър въпрос.
- Един призрак, Хъл - надигам се.
Той също се изправя.
- Не вярвам в призраци!
- А в какво вярваш?
- В парите, Нед. В движещата сила на парите.
- Тогава - казвам - представи си, че си врата, през която парите влизат и излизат. Няма значение в каква посока. Важно е движението. Който веднъж го е разбрал, повече никога не се тревожи дали печели, или губи.
- Дрън-дрън - изръмжава той презрително.
- Сбогом, Хъл.
Обръщам се и поемам към асансьора.
Знаех си, че няма да ме разбере. Беше загубил твърде малко! Колкото по-голяма е сумата, толкова по-философски преживяваш загубата. Всичко тръгва от първия милион. Но повечето хора никога не печелят или харчат достатъчно, за да разберат, че на практика става дума за едно и също. Най-болезнени по принцип са загубите до хиляда долара, тъй като най-лесно се визуализират: пералня, печка, хладилник, компютър... Някой идва и ги отнася. С милиона нещата са по-сложни. Най-малкото трябва цяла армия от хамали, за да отнесе всички перални, които могат да се купят с него. Това е психологическата бариера, отвъд която битовата конкретика отстъпва на плановете за цялостно преустройство на живота. Съзнанието започва трескаво да кове концепции за щастие и да ги облича в образи. Успоредно с външната трансформация тече и вътрешната. Изцелена е не само плътта, но и душата, в която са се възцарили хармония и мир. Дори смътна симпатия към ближния! В този смисъл загубите от подобен порядък винаги носят екзистенциален отпечатък. Човек се замисля за природата на желанията си. Това ли е начинът да бъдеш по-щастлив?