Най-общо това се нарича родина.
Място, където умрелите се завръщат и откъдето живите си тръгват. Интересна дефиниция, която може би трябва да влезе в новите учебници. В своя визионерски роман „Гробищен свят“ Клифърд Саймък придава още по-глобални измерения на тази идея. След 10 хиляди години хората са се разселили в Галактиката. На Земята се е състояла последната война. Природата е унищожена. Победители няма. Погребална фирма превръща Земята в гробище, където се завръщат останките на човечеството. Родина.
Днес се обади брат ми, за да ми съобщи, че е погребал останките на татко. Както вече казах, това едва ли е точната дума. Положил незабелязано? Anyway... Този път открил гроба му без особени затруднения. Беше много щастлив, че не са го откраднали. Каквото и да означава това. Плочата обаче била сцепена на две от някакви вандали. Поръчал на един каменоделец да я оправи. Този тип всъщност бил голям образ. Написал ситком с предизвикателното заглавие „Ако гробарите бяха експресионисти“. Адски яко, кълне се, паднал от смях. Пита дали случайно не познавам някого от шоубизнеса, който би могъл да хвърли едно око на текста. „Сега ти си известен човек...“
Така си е. Поради спецификата на работата ми имам контакти из целия град. Тед Смит например: пичът, когото уредих да вижда котката, е изпълнителен продуцент в НВО. Дали пък да не взема да му се обадя?
„А ти какво смяташ да правиш оттук нататък?“, подпитвам дискретно.
Не бих казал, че е особено наясно. Вече получил предложения от разни приятели, които заемали възлови постове в родната икономика, да оглави някаква агенция. В момента имало страшен глад за мениджъри със стаж в международни компании. Но едва ли щял да приеме. Не смятал да се задържа прекалено дълго там. Свързал се със старото си гадже Беатрикс, която живеела в някаква комуна по поречието на Амазонка. Слънце, секс, обща собственост, напоителни беседи с местните шамани и секващи дъха трипове до райските планети. Поканила го да ѝ гостува.
Но малко се страхувал от пираните. Както и от човешките жертвоприношения. В най-широк смисъл, разбира се.
Брат ми винаги пътува нанякъде, докато аз винаги оставам. Отсядам и в крайна сметка усядам. Както той се изразява, завъждам си жена. Смятам да поостана и тук. Предстои ми гигантска работа: като делото срещу САNIМА, например. От известно време съм затрупан със сигнали за някои твърде смущаващи практики в производството на храните за петове. Винаги съм имал едно наум и съм се отнасял подозрително към тези спечени кафеникави фигурки с миризма на гранясала лой. Затова в нашия хотел винаги се е готвило за животните. Аз самият съм автор на редица питателни и здравословни рецепти. Но не смятам да правя бизнес от това. Книгата на Сара Грифит „Какво всъщност ядат нашите любимци?“ потвърди най-лошите ми съмнения. Имах дълъг разговор с тази смела жена, която е посветила цели пет години от живота си на задълбочени изследвания по темата. Какви гадости само бутат в тези апетитни наглед опаковки! Протеини, извличани в екарисажите от гниещи животински трупове, вътрешности и кости. Варят ги в огромни казани, заедно с остатъчни мазнини от ресторантите, оцветители и химически стабилизатори като меламин, водещи до трайно увреждане на органите... Ала най-отвратителното е, че превръщат домашни животни в канибали! Защото голяма част от постъпващата трупна маса всъщност се състои от котки и кучета, доставяни от ветеринарни лечебници и приюти за бездомни животни. Естествено, веднага разпоредих проверка, сезирах хигиенната инспекция и прокуратурата. Утре ще дам пресконференция. Мисля, че се задава страхотен скандал, който ще се отрази твърде негативно на продажбите. Ще се наложи да сменят цялата формула на производството. Освен това смятам да ги накарам да учредят фонд за безплатно лечение на животни, увредени от такъв тип храни. Това ще бъде урок за цялата индустрия!
Този път кучетата наистина летят ниско. Но Ексман не знае това. Освен ако тайно не е спонсорирал проучванията на Сара Грифит...
Никога не съм се опитвал да го открия. Едва ли бих могъл... И все пак, какво странно име: Ex-man! Или пък само: X-man? Като супергероите от филма X-men. Преди две седмици бяхме с Даян в МоМА, Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. И двамата харесваме това място, тук си почиваме най-добре. Въпреки липсата на системно образование, а може би тъкмо заради това, тя улавя духа на съвременното изкуство и вниква в смисъла дори на най-загадъчните творби. Моята чувствителност, за съжаление, не е толкова развита. Но една картина сякаш изрязва прозорец в съзнанието ми. Не знам как не съм я забелязал досега. Може да е пътувала или временно да е била свалена по неизвестни за мен причини.