Основателят на американския реализъм Едуард Хупър рисува „Бензиностанцията“ през 1940 година. Критиците я определят като най-енигматичната му картина. Въпреки че на пръв поглед няма нищо енигматично. Три яркочервени бензинови колонки, къщичка, път, жълтеникаво-оранжева трева, избуяла край пътя, гора... Пред една от колонките има мъж. Облечен е спретнато, с вратовръзка. Изглежда вглъбен в това, което извършва, макар да не е много ясно точно какво. Затворен в далечния си свят, напълно безучастен към върволицата издължени от любопитство лица, които от сутрин до вечер се нижат пред платното.
Наблюдавам го втренчено. Струва ми се, че от тъмната сърцевина на гората повява лек полъх и разклаща табелата „Mobilgas“, която виси на пилона до къщата. Сега ще обърне глава, мисля си. И вече си представям как сериозното му замислено лице бавно приема чертите на баща ми. Но той дори не трепва. Остава вглъбен в неясното си занятие. Аз съм тук, той е там.
- Какво има? - долита гласът на Даян.
- Нищо - свивам рамене. - Ти сънуваш ли понякога баща си?
- Не, никога - поклаща глава тя, учудена.
Отиваме да ядем суши.