- Some jerk - подхвърли дребничкият Сам, дето опаковаше сандвичите.
Последва вял кикот. Работата се възобнови, макар и мудно. Луси и Шърли ходеха с демонстративно вирнати глави, но продължаваха да се блъскат във всичко, което се изпречеше на пътя им. Останалите подеха примера им. Реших, че рано или късно ще им омръзне, и се насочих към следващата рационализация.
- Ей, Том! Даваш ли си сметка, че пречиш на другите да минават?
Пътечката между фритюрниците и машината за безалкохолни наистина беше тясна и Том я запушваше почти изцяло. Колегите му също не бяха ваденки, така че всеки път се налагаше да извършват сложни маневри, които влияеха отрицателно на производителността на труда.
- Къде по-точно искате да застана, сър? - лопатката се губеше в синкавите му ръчища като аксесоар от Лего.
- Не мисля, че мястото ти изобщо е тук, Том! Защо не се смените със Сам? Тъкмо малко разнообразие...
- Но... - картофките се посипаха по пода. - На мен ми харесва тази работа!
- Хайде, хайде, опаковането също си го бива! Сам, ела на мястото на Том, ако обичаш...
Бях много горд, че съм отпушил пътеката. За съжаление не бях предвидил страничните ефекти. Сам си служеше зле с лопатката и половината от картофките се разпиляваха по пода. Личеше си, че му е все тая. На мен обаче не ми беше... все още. Издърпах шибаната лопатка от ръцете му.
- Не така, а така - показах му. - Елементарно, Уотсън!
Лицето му се изопна от обида.
- Не се казвам Уотсън, сър.
- Не, разбира се! Уотсън е просто...
Отказах се. Нямаше да ми стигне денят да му обясня произхода на този израз. Върнах му оръдието на труда. Той обаче не пожела да го вземе. Седна на плочките, хвана се за главата и започна да трепери. Мамка му! Междувременно откъм касите се надигна заплашителен ропот.
- Какво сте ми дали?! Поръчах сандвич с риба, а не с пиле! Казах двоен чисбъргър!! Това не е бигмак, по дяволите! Защо сте ми дали риба, мразя риииба!!!
С два скока се озовах до Том, който невъзмутимо загръщаше един чисбъргър в опаковка за пиле.
- Ти... - просъсках. - Нарочно ли го правиш?!
В този момент Луси се спъна в Сам, който седеше на пътеката, и се просна на земята, събаряйки на свой ред друго същество на име Моси, което мъкнеше две еднолитрови кофи с кока-кола.
Гупта изникна сякаш изпод земята.
- Какъв е този хаос? Какво става, по-дяволите!?
- Той ни забранява да гледаме в краката си! - проплака Шърли.
- Измисля ни прякори - обади се друг.
- Каза ни, че сме тъпи...
- Тъпи!? - Гупта трепна като ужилен. - Тази дума е забранена тук!
- Не е вярно! - намесих се. - Не съм им казвал, че са тъпи...
- Тогава защо са толкова разстроени, а? Сам, човече, какво ти е?
- Нарече го Уотсън.
- Нарекъл си го Уотсън?!
Гупта се извъртя към мен с ръце на кръста. Смуглото му лице беше станало синкаво от гняв.
- Знаех си, че си лош човек, мистър Баноф, cruel! Усетих те още по време на интервюто. Виж какво направи! Няма да ми стигне цяла седмица, за да ги успокоя. Ти мразиш тези добри хора! Мислиш се за по-горен от тях. Всички европейци сте такива! Влачите се тук с пробитите си джобове и само се перчите с ума си. Покажи ни джобовете си, господин аристократ, покажи ни джобовете си! -той настъпваше заплашително към мен, а зад него - цялото му откачено войнство, като в сцена от епичен мюзикъл. - Вън! Вън!!
Озовах се на улицата под палещото слънце, с високо ниво на адреналин в кръвта си. Нажеженият бетон ме заслепи, сложих си тъмните очила. Огромният сивкав силует на Интрепид се извисяваше зад гърба ми, потрепващ в маранята като раздразнен носорог. Палубата му беше отрупана със самолети. Имах чувството, че целият този арсенал е насочен към мен. Побързах да се отдалеча, описвайки сложни чарличаплиновски тегели, сякаш бягах от някакъв всевиждащ мерник.
8. НЕД
... естественият ред на нещата
може да изплува само от хаотичния безпорядък
на множество случайни събития.
Брат ми е пържил кюфтета. Миризмата е уседнала трайно във всеки ъгъл на спретнатата ми къщурка. Която вече не е чак толкова спретната... Изпържил е цяла купа: кой ще ги яде всички тези кюфтета? Кризите в родината май са изместили съзнанието му. Страхува се да не умре от глад. Доколкото разбирам, не е извадил особен късмет с работата. В Макдоналдса ударил на камък. В сряда се явявал на друго интервю, чак в Куинс, но се оказало, че на този адрес има само кухня за бедни. Предложили му да положи доброволен труд. Следващото било в Бронкс, но позицията, за която кандидатствал, вече била заета. Имало свободно място само за оператор на пешеходна пътека. Да помага на деца, старци, сакати и пияници да пресичат някакво опасно кръстовище. Дали му бронежилетка, но го предупредили, че може да бъде пробита от нож. След кратък размисъл се отказал. Сетил се, че в хороскопа му пишело да избягва места, където се водят въоръжени конфликти...