- Хъм... - лицето му грейва, сетне отново потъмнява. -Че тогава по-добре да се хвана на работа в някой Макдоналдс?
Двете chicks се прозяват. В този момент Бергер, който е доста по-мотивиран от мен, съзира в менюто някакъв особен коняк, петдесет кинта малкият, и вика garson. Изглежда в подсъзнанието ми се е утаил далечен, ученически спомен, свързан с напиване с български коняк, и плахо се противя. Все пак не искам да излезе, че се стискам за сметка на фирмата. В първия момент питието ми се струва напълно изветряло, в следващия обаче минава през средата на мозъка ми като бръснарско ножче.
Финалният акорд!
Бергер предлага да си допием у тях и да изпробваме новата му уредба близо до звездите. Образно казано, защото не се виждат никакви звезди - просто живее нависоко. Двете chicks усещат, че е настъпил техният час. С превзети, преливащи от отмъстителност гласове ни информират, че им се спи и предпочитат да се приберат. Сигурно очакват да се насладят на унилите ни физиономии, предвид сметката, която току-що сме платили. Бергер обаче им спира първото минаващо такси, товарим ги по живо, по здраво и ето ни сами, в средата на града, с пълни търбуси и празни сърца.
Опцията да се пие на терасата на Бергер с изглед към Статуята на свободата вече е невалидна. Той настоява да отскочим до българската кръчма „Механата“ на Ченъл Стрийт. Подочул е, предполагам от мен, че там се вихрели неистови дивашки купони. Мятаме се на следващото такси и право там. Искат ни десет долара за вход. Петък е, наближава дванайсет, дупката е фрашкана.
- Това българското знаме ли е? - бута ме Бергер и сочи големия флаг, опънат зад диджея.
Кимам гордо.
- А какво пеят?
Как да му го преведа?
Махам безнадеждно c ръка. Взимаме си две загорки в големи зелени шишета. Бирата отмива рафинирания вкус на коняка. Като да препикаеш орхидея. По принцип рядко идвам тук и не познавам никого. Всъщност няма кой знае колко българи. Мястото е по-известно като етнофолк клуб и привлича като магнит всякакви откачалки. Евтино е. На дансинга играят кючек. В ъгъла между бара и клозета е свряна масичка, покрита със зелено сукно. Върху нея са пръснати карти таро. Докато зяпам голия пъп на някаква пънкарка, Бергер попада в мрежите на гадателката - изпита смугла дама с вълниста руса коса и поне половин кило сребро по ръцете си. Правя опит да го измъкна, но вече е късно. Не искам да си навлека проклятието на вещицата. Срещу сумата от двайсет долара моят приятел се сдобива със следните откровения: благоприятна прогноза относно намерението да инвестира в акции на SyMT, предупреждение да се пази от дебел мъж с алено лице и да не яде дроб от треска на юг от 44-тия паралел. Дразнението в ректума било резултат от черна магия, дело на бившата му съпруга. Развалянето й струвало седемдесет и пет долара. Напушва ме смях. Представям си бившата му жена, надвесена над вуду фигурката на Бергер, да извършва някакви манипулации с нажежен гвоздей...
- Ще пробваш ли?
В шепата му лежат две розови хапчета във формата на сърца.
- Отде ги гепи?
- Ей оня пич ги продава...
Стрелвам някакво пичлеме с червен лачен панталон и изрусени кичури. Докато се усетя, Бергер поглъща едното. Иска да пробва ракия. За всеки случай поръчвам и една шопска салата. Краставицата обаче горчи.
Бергер развива тезата, че the super-rich се готвят да емигрират в космоса, далеч от завистливия поглед на тълпите и алчната ръка на държавата. Според него основната цел на совалките била да заблуждават общественото мнение. Операцията всъщност се осъществява от така наречените НЛО - паралелна и много по-развита технология, разработена в пълна секретност. Там, горе, се строи нещо голямо - пръстът му ще пробие тавана, - МКС[3] е само брънка от веригата, която опасва земята.
- До десет години никой няма да остане тук! - пророкува с изцъклени очи. - Освен ние с теб и още десет милиарда лумпени, ха-ха-ха! Тогава може и да ни пуснат на палубата. За да я пометем...
Всичко щяло да се контролира от Пръстена. Super-rich ще живеят вечно, ще могат да сменят телата си, когато си поискат и естествено, ще имат достъп до хиперпространството. Корабите им ще прелитат над главите ни като големи флуоресциращи фрисбита. Ще говорят в мислите ни, ще се явяват в сънищата ни, за да ни дават инструкции. Ще отвличат жени и деца, за да внушават страх. Ще владеят всички спътници и ще продължат да ни мамят, че в космоса няма живот, че техният свят изобщо не съществува...