- Сещаш ли се за кого говоря?
- За извънземните?
- Точно така, за шибаните извънземни!
По лицето на Бергер тече пот. Чалгата е преминала в мощен хаус с индийски примеси. С подбелен поглед и преметната през рамо вратовръзка Хюго Бос, той се втурва сред гората от тела на дансинга, губя го от поглед.
Чашата ракия стои недокосната. До нея - хапчето, загърнато в парченце български вестник. Вече не ми се пие, още по-малко този отровен дестилат на мизерията. Щом на Бергер му идват такива дръзки визии, чудя се какво ли ще осени мен?...
9. АНГО
Walking Dog Service се помещаваше в един приземен етаж на Осемдесет и трета уест. Върху табелата се мъдреше унило синьо куче на каишка, чийто край се губеше в ръката на невидим вседържител. Това създаваше тягостни асоциации. Слязох по стълбите, като внимавах да не си фрасна челото в горния праг. Бях се издокарал, въпреки жегата, с дълъг панталон и сако. Малко преди да стигна, нахлузих тузарската вратовръзка, дето я свих от гардероба на брат ми. Огледах се в стъклената врата - супер! Тази сутрин за пръв път се престраших да пъхна върховния носоподкастряч в ноздрите си. Резултатът е изумителен въпреки гъдела. Чисти ноздри, чисто сърце, изтананиках си.
Посрещна ме руса кощрамба, около петдесетте, с омачкана пола до коленете и плетена бяла блуза, през която надзъртаха кофичките на сутиена й. Стените бяха покрити със снимки на кучета, забодени с карфици. Климатикът бързо обръщаше въздуха в малкото помещение и краищата им потрепваха като пеперуди.
- Грейс Козловски?- струваше ми усилия да го кажа, без да се захиля.
- Аз съм - кимна делово тя. - С какво мога да ви помогна?
- Вчера говорихме по телефона. Дойдох за интервюто.
- Аха! Мистър...?
- Банов. Ангел Банов. Може и само Анго.
- Аха, приятелят на Сретен?
Кимнах, макар че „приятел“ беше малко силно казано.
Налетях на него преди два дена в Сентръл Парк, оплетен в каишките на пет побеснели псета. Шестото се носеше стремглаво към мен.
- Пуу, да ви йебем мамицата, да ви йебем! - долетя славянска реч.
Кучето заподскача около мен, облиза ръцете ми и остави отпечатъци по дрехите ми. Не успях да определя породата му, беше бая космато. Каишката му се влачеше по асфалта.
- Омир! - изкряска човекът без особен резултат.
Eгa ти кучешкият любител, казах си! Беше дребен, но жилав, с кръгли очилца и раздърпана фланелка. Хванах каишката и му връчих контрола над псето. Той ми благодари горещо. Не бях говорил с жив човек от няколко дни и копнеех за глътка комуникация.
- Много кучета имаш, бе - подхвърлих.
- Не са мои, само ги разхождам - отвърна. - Ти откъде си?
Викам, българин съм. Той се разхили, ааа, значи комшия, аз пък съм от Сърбия, стиснахме си ръцете. Питам, печели ли се от тази работа.
- Па бива - рече. - Ама мора трачане...
Вървяло по десет долара на час. На парче. Като изкараш два пъти една сюрия по пет парчета, ей ги сто долара на ден. За има-няма два часа!
- Ама ти си извел шест - отбелязах.
- Полакомих се — съгласи се той. - Оптималният брой е пет.
Като видя, че проявявам интерес, Сретен затършува из джобовете си и ми подаде една визитна картичка. Грейс Козловски се явяваше мениджър и собственик на агенцията. Вика, обади й се непременно, тъкмо набира хора. Аз също ще й кажа две добри думи. Подбра си глутницата и отпраши.
- Имате ли опит с кучета, Енгъс? - заинтересува се мадам Козловски.
- О, да! - кимнах енергично. - Имал съм куче.
Бях отработил лъжата още отзарана.
- Каква порода?
- Кокершпаньол - реших, че би ми подхождало.
- Капризни кучета... - въздъхна тя.
- Зависи как ги възпиташ - опитах се да мина за печен в занаята.
Грейс Козловски ме изгледа ледено.
- От вас се иска само да ги развеждате, а не да се правите на дресьор!
- Разбира се! - изтръпнах.
- Има професионални дресьори за тази цел.
- Да, госпожо.
- Носите ли сиви?
Сивито, както твърди брат ми, трябва да бъде функционално, а не хвалебствено. Ако кандидатстваш за портиер, не трябва да пишеш, че си издал Андре Жид. Хората ще си помислят, че по цял ден премяташ разни книжлета и ще гледаш на работата си отвисоко. Опитах се да изработя нещо по-семпло за целта, но сърце не ми даде да премълча факта, че имам висше образование, макар и придобито в някакъв жалък източноевропейски университет. Докато Грейс изучаваше олекотената ми биография, продължих да разглеждам галерията по стените. В ъгълчето на всяка снимка се мъдреше номер. Кучетата бяха групирани по породи. Имаше пудели от всякакъв порядък, а също и някакви сребристи късокосмести псета като глисти. Повечето изглеждаха дружелюбно, с изключение на няколко наистина свирепи екземпляра.