- Нашите клиенти - осведоми ме Грейс не без известна гордост. - Ние сме най-старата агенция в Уест Сайд!
Понечих да стъкмя някакъв комплимент в главата си, но не се получи. Тя сведе поглед към листа, после отново
го вдигна към мен, сякаш да се увери, че става дума за един и същ човек.
- Това е почасова работа, а вие сте твърде квалифициран...
- Тъкмо затова!
Обясних й, че отскоро съм в Америка и не искам да пилея времето си, докато чакам да изгрее нещо по-подходящо на хоризонта. Няма срамна работа, а един интелигентен човек може да изпълнява всякакви функции. Живея на две крачки от Сентръл Парк и няма да има проблем да изпълнявам задълженията си.
Нуждаех се от средства. Исках да бъда независим.
Изразът „да изгрее на хоризонта“ очевидно й направи впечатление, но фактът, че живея в близост до парка, се оказа решаващ. Тя ми даде да попълня някакъв формуляр заедно с невзрачна брошурка.
- Ще ви помоля да се запознаете с инструкциите. Можете да започнете още сега. Имам клиент за вас.
Грейс разрови папките си и измъкна леко размазана моментална снимка. След дълго взиране открих дребно черно същество, забучено на тънки крачета, сгушено в полите на внушителна дама с фантастична жълта шапка.
- Това е Зукеро. Много са привързани към него...
Възторгът ми явно й се стори не чак дотам искрен.
- Имате ли нещо против пинчерите?
- Всъщност не — смотолевих.
Тя надраска адреса на розово листче.
- Ще ви чакат. Ако възникне проблем, веднага ми звъннете. Прочетете внимателно инструкциите.
После сложи на масата обемист пакет суха кучешка храна и ми заръча да го занеса на същия адрес. Агенцията била асоцииран дистрибутор на тези храни и съм щял да получавам по 30 цента допълнително за всяка доставка. Тя бръкна в един чувал, измъкна синя рекламна шапка с емблема на фирмата производител и ми я подхвърли.
- Успех, Енгъс!
Аз обаче не ставах.
- Какво има?
- Мога да изведа още някое...
- Не бързай толкова! - засмя се тя. - Сретен работи тук от цяла година. След седмица, две, ако всичко върви добре, ще ти поверим още едно куче, после още едно... Ясна ли съм?
Кимнах унило. Нахлупих шапката и взех пакета под мишница.
- Плащане в края на седмицата - изпрати ме гласът й.
Парк Авеню 217 беше типична богаташка крепост.
Влизаше се през нисък вход, над който тежаха още трийсетина етажа. Стените на фоайето бяха облицовани с пъстър мрамор, от тавана висеше кристален полилей, а по ъглите имаше огромни позлатени вази. Казах на портиера пуерториканец, че отивам при семейство Йенс от четиристотин и първи. Човечето в униформа ме изгледа без сянка от класова симпатия.
- По какъв въпрос?
Хората на подобни длъжности развиват безпогрешен инстинкт.
- За кучето... - казах.
Портиерът вдигна телефона, изджафка нещо в слушалката и ме накара да се разпиша в дебела книга с кожени корици като лихварски тефтер.
Асансьорът ме вдигна до четвъртия етаж. От брат ми знаех, че сградите покрай Сентръл Парк се делят условно на две части. Под дърветата и над тях. Жилищата във втората част са значително по-скъпи заради гледката. Намирах се точно на границата.
Отвори ми намръщена черна мама в бледолилава престилка. Много ми се щеше да хвърля едно око в гнезденцето на Йенс, ала туловището на слугинята задръстваше цялата врата.
- Я ми дъхни!
Нещо в мастиленото дъно на зениците й ме застави да се подчиня. Като зомби. Тя анализира пробата и поиска да се легитимирам. Показах баджа си и й тикнах пакета с храната. Тя ми връчи каишката.
- Е, Енгъс, аз съм Шарлот, а това е нашият Зукеро. Да го пазиш като очите си! - размаха издутия си като кървавица пръст.
Излязох от къщата доста шашардисан и за малко не попаднах под колелата на едно от огромните таксита, прелитащи по Парк Авеню. Зукеро нададе отчаяни писъци. Шофьорът подаде рошавата си глава и изрева на чист български:
- Кур сплескан!
Побързах да се шмугна в първата алея. Ноктите на пинчера цъкаха по асфалта, сякаш някой люпеше семки със скоростта на картечница. От време на време извръщаше глава и ме стрелваше неприязнено с кръглите си изпъкнали очички. Имах чувството, че развеждам плъх.
Паркът бъкаше от народ. В жегата безшумно се стрелкаха скейтъри и велосипедисти с ярки фланелки като големи тропически риби. Последователи на забранената китайска секта Фалун Гонг изпълняваха упражнения за откъсване от тялото под звуците на монотонен речитатив. Бавачки тикаха детски колички. В сенките на магнолиите млади гейове ядяха диня и пращаха влажни погледи към аматьорския отбор на Трайбека, който загряваше на игрището за бейзбол.