Професионалните кучешки развеждани си личаха отдалеч. Имаха жилави, загорели прасци. Крачеха целенасочено, без да поглеждат встрани. Теглеше ги сбирщина от най-разнородни екземпляри. В сравнение с тях аз просто се шляех. Пинчерът действаше отблъскващо на минувачите, така че едва ли можеше да се превърне в стръв за вълнуващи запознанства. Придаваше ми вид на чекиджия с вкус към антикварни порнокартички. Иначе работата не беше трудна. Зукеро цъкаше пред мен на тънките си крачета. Обиколихме централната поляна и се насочихме към резервоара. По едно време съществото спря, изгърби се като камила и произведе малко зеленикаво лайно. Не бях изминал и пет крачки, когато дочух властен глас зад гърба си:
- Ей, сър! Вие, с кучето!
На местопрестъплението стърчеше великански полицай, изскочил сякаш изпод земята. Върхът на палката му сочеше микроскопичната купчинка пред краката му.
- Е, и? - свих рамене нехайно.
- Току-що нарушихте закона, сър.
- Така ли? Какво съм направил? - леко се спекох.
- Вашето куче се изака на алеята.
- Не мога да му забраня - отвърнах.
- Знаете ли колко кучета има в Ню Йорк?
- Предполагам, доста.
- Стотици хиляди! Ако всички собственици следваха логиката на вашето поведение, сър, щяхме да газим в лайна до ушите.
Озърнах се, сякаш отвсякъде бях заобиколен с могили кучешки тор.
- Но не газим - продължи сериозно той. - Защото спазваме закона!
- Вижте, сър - казах. - Отскоро съм в Америка. Имам известна представа за базисните морални норми, на които се крепи общественият ред, но все още не съм изучил детайлите, присъщи на тукашната система.
Той ме изгледа втрещено.
- Прибери си лайното, синко! - долетя добронамерен гласец.
Вече се събираха кибици. Една стройна скейтърка забави ход и ме стрелна презрително изпод сребристата козирка на каската си.
- Чухте ли какво каза дамата? - свъси вежди полицаят. - Носите ли си пликче?
- Никой не ми е казвал, че трябва! - поклатих глава.
- Ето, аз ви казвам! Резолюция Е 1999/20567 на общинския съвет. Винаги си носете пликче и лопатка, когато излизате на разходка с кучето си. Слагате лайното в пликчето и го изхвърляте в най-близкото боклукчийско кошче.
- Окей. Ще го имам предвид. Благодаря за разяснението.
- А сега си приберете лайното.
- Нямам пликче, сър.
- Ще трябва да ви глобя сто долара, сър, ако го оставите на пътя.
- Америка е чиста страна, синко!
Гласецът принадлежеше на пухкава персона със сламена шапка, от която се вееше байраче. Огледах се, не виждах нищо подходящо, с което можех да взема проклетото нещо. Не се мяркаха никакви боклукчийски кошчета. Пинчерът нервно душеше лъскавото си изпражнение. Хайде изяж го, помолих се, но никой не ме чу. Сто долара обаче решително не ми се даваха. Посегнах да откъсна едно широко листо от близкия храст.
- Не пипайте цветето, сър! - предупреди ме полицаят.
- Но това е само храст!
- Ама че разрушителен елемент! - екнаха коментари.
- Оставете природата на мира, иначе ще се наложи да ви арестувам - скръцна със зъби пазителят на реда.
Майната ти, рекох си. Бръкнах в портфейла си и демонстративно измъкнах банкнота от един долар. Свих я на фунийка. Клекнах, огледах се в лъснатите му бомбета и загърнах лайното в in God we trust. Сетне отворих широко джоба си и го пуснах вътре.
Е, доволен ли си сега?
- Приятен ден, сър! - ухили се той.
Отминах като зомби. Кръвта бучеше в главата ми.
Заварих брат ми да медитира с празен поглед на канапето по фланелка и скъсани на коленете дънки. Беше станал преди малко и още не можеше да дойде на себе си. Явно беше изкарал тежка вечер. Не съм усетил кога се е прибрал... Под очите му имаше сивкави кръгове. До крака му стърчеше почти преполовена двулитрова бутилка от кока-кола.
- Hi! Намерих си работа - информирах го сдържано.
- Така ли? Вече! На ксерокс? - вяло предположи той.
- Винаги ти е липсвало въображение... - снизходително се усмихнах, загребах чаша лед от хладилника, долях джин и сок и се посадих на въртящия се стол срещу него. - Все пак в сферата на услугите е...
- Има услуги и услуги.
- Да кажем, че съм в ескорт бизнеса.
Лицето му се изопна.
- Няма срамна работа! - подхвърлих предизвикателно.