- Каква работа е това? Като не получаваш заплата!
- Фъндрайзваме, тап!
- Моля?! - изумявам.
- Искам да кажа, че събираме доста средства от дарения - снизходително се ухилва той. - Хората се отнасят много положително към дейността ни.
Писмото на Блумбърг е сложено в масивна тъмночервеникава рамка. Брат ми внимателно го закача обратно на стената, където виси официалният му сертификат и цяла поредица от вестникарски изрезки и снимки, документиращи неочакваната му кариера. Не мога да повярвам, че Анго си е спретнал подобна галерия като провинциален нотариус!
На една от снимките брат ми е прегърнал възрастна дама с тъмни очила и буйни платинени къдри, а пред гърдите си държи чек за 50 000 долара. Спирам поглед върху подписа, извъртян небрежно с върха на флумастера: Бриджит Бардо. На друга снимка до Анго се мъдри приветлив мъж с тънка, пригладена назад коса и спокойни черти, издаващи твърда вяра в универсалните принципи на битието.
- Професор Питър Сингър - пояснява снизходително брат ми. - Авторът на „Освобождението на животните“ и
„Етика на храненето“. Този човек ми даде много. Неговата философия промени до голяма степен възгледите ми за живота. Помогна ми да прозра дълбокия смисъл на това, с което се занимавам. Съветвам те и ти да го прочетеш!
- А този пък кой е? - посочвам с отсянка на раздразнение към черен мъж с пасторска якичка, прикътал до гърдите си петнисто свинче.
- Преподобният Патрик Уомбо - охотно пояснява брат ми. - Основател на First Animal Church в Луизиана. Уомбо вярва, че животните имат душа, и се бори с антихуманните практики на екарисажите. Не бих възприел тъй сериозно тезите му, ако не дължахме отчасти спасението си на благоразположения дух на Тери... Виждам, че се чудиш. Това е покойният пудел на Даян, който ми се яви в момент на отчаяние, за да ми разкрие леговището на Мерл. Да, това също е част от истината за живота и смъртта.
Още не мога да свикна с новия му вид и претенциозното му дърдорене. Няма нищо общо с онзи омачкан, брадясал индивид, когото посрещнах на летище Кенеди. „Аз съм човекът, на когото може да се опреш“, сякаш се опитва да ми внуши през цялото време. Звучи твърде успокоително, но не съм сигурен, че ми харесва.
- Омбудсман на животните, значи... - подхвърлям скептично.
- Защо не? - свива рамене той. - В началото, признавам, доста се чудех дали да приема. Но Даян ме подкрепи. Тя е най-вярната ми сътрудничка. А най-голямата ирония е, че това беше кабинетът на Мерл!
Вече съм осведомен за ужасния край на смахнатия вуйчо на Даян. Как закачил гръмоотвода с металния прът и как в същия миг треснала светкавица, и той пламнал като бенгалски огън. Изгорял чак до върха на ноктите! Брат ми се грижи да бъда посветен във всички детайли на историята, зад което прозира известна доза самодоволство и отмъстителност. Включително как арестували Зоненфелд, ченгето, дето го тормозило и се мъчело да му лепне отвличането на Зукеро. Естествено, той бил къртицата на Мерл! Опитал се да избяга, но го спипали в дома на вещицата Грейс, бившата работодателка на Анго. Разкрило се, че между двамата съществува интимна връзка, основана на най-перверзни фантазии, не-поддаващи-се-на-описание. Грейс също била свързана с Мерл, което за съжаление нямало начин да се докаже. Но дори само слуховете били достатъчни да съсипят репутацията й. Скоро след това офисът й осъмнал с надпис „For rent“.
Днес най-сетне ме изписаха от болницата. Брат ми дойде тържествено да ме посрещне с Голямата бяла лейди, лъсната и стегната като за сватба. Прекарал съм в кома точно една година, девет месеца и тринайсет дни.
Това е доста време.
Щръкналата бяла предница царствено пори трафика. Арките на мостовете над Ийст Ривър започват да никнат една след друга заедно с контура на Манхатън, настръхнал като прединфарктна кардиограма. Сещам се как се връщахме с брат ми от летището преди две години по същата магистрала. И той беше долепил буза до стъклото също като мен, втренчен в израстващия профил на града, и вероятно се е вълнувал от неизвестността, която му предстои.
Даян и брат ми живеят в къщата на Мерл, на Хамилтън Стрийт в аристократичната някога част на Харлем. Същата, пред която сме висели с часове, скрити в търбуха на Голямата бяла лейди. Даян се оказала единствената наследница. Освободили апартамента ми на 78-а, защото наемът бил безбожно висок, а и никой не знаел колко ще трае състоянието ми. Нещата ми са прилежно опаковани и складирани в едно обширно помещение на последния етаж. Анго и Даян продължават да държат кучешкия хотел. Мерл не оставил никакви налични суми, дори бил натрупал дългове, които трябвало да покриват, за да запазят