Гавин продължи да притегля. Цветните бесове вече се намираха само на двеста крачки и тичаха с всички сили. Оставаха му броени секунди. Някакво оръдие изрева от дясната му страна и разкъса на парчета дузина бесове. Но другите зад тях прелетяха през кръвта, дима и хвърчащите крайници с озъбени, нечовешки, сияещи лица.
Гавин притегли и последния жълт луксин, за да напълни последната форма, и събра всички нишки в ръката си. Щеше да успее! Тъкмо запечатваше луксина, когато едно гюле се стовари върху формите. Цялата сила на този невъзможно късметлийски изстрел се предаде на ръцете на Гавин. Беше все едно да държиш въже и някой да пусне наковалня, вързана за другия му край.
Луксинът бе изтръгнат от ръцете му за миг. Портата и гюлето се стовариха заедно на земята зад арката, а гюлето помете няколко черногвардейци и десетина все още зяпащи цивилни зад тях. Портата — чийто луксин внезапно се бе оказал освободен и незапечатан — засъска и изкипя в светлина, преди Гавин да успее да спре това.
За две секунди цялата порта се разтвори в нищото и изчезна — а с нея и надеждите на Гаристън.
73.
Гавин рухна. Или щеше да рухне, ако двама черногвардейци не го бяха уловили и извлекли настрани от ръба. Искаше му се да се възпротиви, да се изправи, но бе толкова замаян, че не можеше дори да отвори уста.
Пропусна първия сблъсък, точно под мястото, където стоеше, но го чу, почувства го. Виковете на мъже и жени, които събират сили, дават глас на страха и яростта си, наточват волята си за притегляне. После идваха вълните топлина и разтърсващият сблъсък, пукотът на брони, пъшкането на хора. А след това писъците.
— Къде са ми мускетите?! Заповядах да ги донесат преди два часа! — крещеше генерал Данавис. И ругаеше. Стоеше на десет крачки от Гавин и се взираше през процепите за стрелба към битката под свода на портата. Войниците му само мигаха. От двайсет души, само двама имаха мускети. — Стреляйте, проклети да сте! — изрева им той. — Ти и ти, вървете да намерите мускети. Веднага! — А после изчезна да крещи на артилеристите.
Черногвардейците издърпаха Гавин до стената. Поради спуснатия похлупак тя бе открита само на няколко места, както отпред, така и отзад. Те намериха едно такова място, откъдето крановете издигаха товари. Един черногвардеец бихром притегли синьо-зелена пързалка, стигаща чак до земята.
— Какво правите? — успя да промълви Гавин.
— Отвеждаме ви на безопасно място, сър. — А после мъжът скочи на пързалката.
Гавин гледаше през яркия коридор, образуван от похлупака, към един от топовете. Артилеристите бяха изстреляли гюле и сега се взираха към полето — признак за неопитен екип. Беше нужно само един човек да наблюдава, за да могат да коригират прицела си. Останалите вече трябваше да презареждат. Но след миг те избухнаха в радостни възгласи.
— Улучихме го!
Гавин не можеше да види какво са улучили, но докато се връщаха към работата си, зърна някакво движение.
— Безопасно е! — извика черногвардеецът от земята в подножието на стената.
Зелени нокти се вкопчиха в стената точно пред групата артилеристи. Какво? Гавин знаеше, че зелените бесове влагат в краката си еластичността на зеления луксин, но никога не бе виждал някой да скочи дори до половината от височината на тази стена. Извика предупредително и посочи, но не и преди звярът да се метне към артилеристите. Ръцете му, оформени в големи ноктести лапи, разкъсаха четирима мъже още преди да са осъзнали, че ги нападат. Кръвта полетя в широки дъги и се разплиска по стените. Останалите трима видяха звяра, но застинаха. Само един се опита да грабне мускет от стената.
Зеленият бяс разцепи главата му на три с два от огромните си нокти, — срязаха я до средата.
Черногвардейците се поколебаха само за половин секунда. Никой от тях не бе виждал цветен бяс. Четирима пристъпиха напред почти едновременно. Предните двама паднаха на коляно, за да освободят пространство за стрелба над главите си. Ръцете им се раздвижиха в синхрон — едната се вдигна, за да притегли, а другата извади пистолет.
Спусъците щракнаха и кремъците удариха, но за двете секунди, необходими на пистолетите, за да стрелят, от дланите на всички вече излиташе луксин. Топка от син луксин отхвърли зеления бяс към стената. Буца червен луксин се разплеска по тялото му и го залепи към нея. Хлъзгав оранжев покри пода, в случай че създанието се изтръгне. Но това не беше необходимо. Ноктите на зеления бяс още бяха заседнали в главата на нещастния артилерист и той нямаше време да реагира, преди пламъците на последния черногвардеец да улучат червения луксин и да го възпламенят.