— Значи хората на крал Гарадул щурмуваха, и какво? Нашите се разбягаха? Бяха избити? Какво?
— Ами всъщност удържаха портата още няколко минути. Но оплескаха маневрите за подкрепа на предната линия, на които се опитвах да ги науча. — Говореше за маневрата, при която мускетари със заредени оръжия се разменяха с предните редици. — Вместо това предаваха заредени мускети напред и празни назад. Отстъпваха, но не бързо, а защитите на стената държаха. Стъмваше се… мислех, че ще издържим.
— А после?
— Барутът им свърши. — Той въздъхна. Гавин виждаше, че генералът го приема като личен неуспех. — Другаде имаше в изобилие, естествено. Бях пратил хора да донесат, но… винаги има издънки. — Объркване или шпиони, или убити куриери, или дезертиране на каруцари, които трябва да докарат барута, и в добавка към всичко това офицери, които не проверяват дали заповедите им се спазват, било поради неопитност, страхливост или смърт. Всяко звено в тази дълга верига можеше да се скъса, когато става дума за армия, в която малцина са били обучавани и само някои подразделения са тренирали заедно. В случая се бе скъсало звеното с доставката на барут.
Разбира се, това нямаше да има значение, ако Гавин бе построил проклетата порта по-рано. Или ако беше по-силен. Или ако онова гюле не бе ударило точно където не трябва. Но нямаше смисъл да мисли за това сега.
— Защитниците ни се уплашиха и побягнаха — продължи Корван. — Крал Гарадул не прати никого да ни гони. Успях да организирам сравнително подредено отстъпление за хората на стената. Предполагам, че Гарадул си мисли, че ще се предадем. Може би е смятал, че с милосърдие ще постигне целите си по-бързо, отколкото ако изтреби колкото може повече хора. Или пък не е искал собствените му хора да се избиват един друг в тъмното. Или пък е набожен и тази негова нова религия забранява нощните боеве.
— Мисля, че е стара религия — отбеляза Гавин.
— Не дават никакви признаци, че ще атакуват днес.
— Слънцеднев е свещен дори за езичниците — каза Гавин.
— Значи разполагаме с време до утре. Какво искате да направим, лорд Призма?
— Когато мислеше, че съм извън строя, какво реши да направиш?
— Каквито и симпатии да е спечелил крал Гарадул сред гражданите, като пощади бягащите мъже вчера, ги изгуби с излишък, като използва цветните бесове в битка. Градът гъмжи от приказки за чудовища. Хората са ужасени. Преди два дни се тревожех, че могат да се обърнат срещу нас. Но видяха как строиш стена, за да ги защитиш, и видяха от какво ги защитаваш. Така че сега ти вярват и ругаят Гарадул, който изби приятелите им с помощта на онези изчадия. Целият град е с теб. Ако застанеш пред тях, ще те следват и до дверите на вечната нощ.
— Корван. Отговори на въпроса.
Корван се почеса по врата. Поколеба се.
— Не можем да победим. Старата каменна стена около града не може да спре дори някое по-решително муле. Раск завзе по-голямата част от барута ни заедно със стената, плюс всичките оръдия. Половината ни мускети останаха на бойното поле, след като хората ги захвърлиха в бягството си. Ще имаме късмет, ако успеем да убием няколко хиляди, преди да превземат вътрешната стена, а започнем ли да водим бой улица за улица, бихме могли да избием доста от тях, но в края на краищата самият им брой гарантира, че всичко ще свърши с касапница. При тяхната численост и нашата липса на ресурси градът е незащитим. Изобщо не мога да си представя стратегия, при която да спечелим. Можем да им нанесем големи загуби, но не е същото. — Той направи гримаса. — Готвех се за отстъпление.
— Отстъпление. — Корван Данавис никога не бе губил битка — е, ако не се броеше за загуба Разцепената скала, а Гавин не я броеше. Ако целта ти е да загубиш и загубиш точно както си възнамерявал, това всъщност не е загуба, нали?
— Дори едно отстъпление е пълно с непредвидени трудности, лорд Призма. Присъствието на „чудовищата“, което настрои всички в града на наша страна, също така означава, че всички искат да го напуснат. Мислят си, че ако останат, ще бъдат избити и изядени, а няма начин да евакуираме толкова хора с толкова малко кораби и толкова малко време, с които разполагаме.