— Баз, ще ти кажа нещо, което съм казвал само на един човек на тоя свят. Ще отговоря на въпроса ти. Ти го заслужаваш. — Гавин понижи глас. — Когато бях на шестнайсет, имах… видение. Сън наяве. Усетих нечие присъствие. Паднах по очи. Знаех, че е свещено, и се страхувах…
— Самият Оролам ли? — попита Баз. — Майка ми казваше, че хората, които твърдят, че говорят с Оролам, обикновено лъжат. А Дазен е лъжец! — Гласът му се извиси истерично.
Последното, от което се нуждаеше Гавин, бе Баз да закрещи нещо за Дазен.
— Искаш ли да чуеш отговора ми, или не? — попита той остро.
Баз се поколеба.
— Да, но недей да…
Гавин заби ножа в сърцето му.
Очите на Баз се разшириха. Той се вкопчи в ръцете на Гавин. Гавин изтегли острието.
После много, много студено каза:
— Ти се отдаде в пълна мяра, Баз. Службата ти няма да бъде забравена. Провалите ти са забравени, заличени. Давам ти опрощение. Давам ти свобода.
Още преди да каже „опрощение“, Баз бе мъртъв.
Гавин го отпусна внимателно на пода. Отиде и почука на страничната врата. Черногвардейците влязоха и изнесоха тялото. И просто ей така, съвсем безнаказано, Гавин извърши убийство.
79.
Този мъж беше лъжец. Кип не знаеше точно кое в думите му е лъжа и кое истина, но лорд Всецветни бе дясната ръка на крал Гарадул. Те бяха избили цялото му село. Без причина. Щом убийството не представляваше нищо за тях, нима би ги смутила една лъжа?
Но тук, както във всички най-добри лъжи, се криеше някаква истина. Договорът наистина означаваше това. Нищо чудно, че говореха за него със заобикалки, на нисък глас. Остаряваш, разкъсваш халото си и ставаш като бясно псе. Трябва да те усмъртят. Кип си спомняше как кучето на Корван бе ухапано от миеща мечка и му изби пяна на устата. Корван, алкалдесата и още няколко мъже заредиха мускетите си и тръгнаха да го ловят. Корван лично му пръсна мозъка. После скри лицето си и всички се престориха, че не виждат сълзите му. Чак след години започна да говори пак за това куче, но никога не споменаваше за бяса му, нито че го е убил. Това тук беше същото. Никой не говореше за Освобождението, защото никой не искаше да петни мъртвите: „Кип беше велик човек, преди да полудее и да се опита да убие приятелите си. Преди да се наложи да го усмъртят.“
Беше сурова истина. Но това не я правеше лъжа. Всъщност така бе още по-вероятно да е вярно.
Само че никой в тълпата не искаше да го приеме. Те търсеха да обвинят някого за смъртта на родителите си. Не искаха самите те да умират. Може да обличаха това в набожни глупотевини, но Кип бе прозрял през булото. Тези хора бяха убийци. Гавин беше добър човек. Велик човек, великан сред джуджета. Затова трябваше да върши трудни неща. Великите хора правят трудните избори, за да могат всички да оцелеят. Добре де, той караше всички да се придържат към Договора, и какво от това? Хората се заклеваха да го спазват. Знаеха в какво се кълнат. Нямаше загадка, нямаше измама. Те сключваха сделка и сделката им харесваше, докато не им се наложи да платят цената.
Тези тук бяха страхливци, клетвопрестъпници, измет.
„Трябва да се измъкна оттук.“
Обърна се и видя последната жена, която би очаквал да види тук.
— Илитийските водни часовници твърдят, че това е най-кратката нощ в годината — каза Фелия Гайл от вратата. — Но за теб винаги е била най-дългата.
Гавин вдигна очи към нея. Лицето му бе пребледняло.
— Не те очаквах преди зазоряване.
Тя се усмихна.
— Имаше известно нарушаване на реда. Баз Простодушни се вмъкна по-рано, отколкото трябваше. Някои отложиха за по-късно. — Тя сви рамене.
„Отложиха? Значи може би знаят. Всичко се разпада.
Може пък така да е най-добре. Ще убия собствената си майка сега и тя няма да види как всичко се сгромолясва.“
— Синко — каза тя. — Дазен. — Произнесе думата почти като въздишка, изпускане на насъбраното напрежение. Истина, изречена на глас след години лъжи.
— Майко. — Беше хубаво да я види щастлива, но ужасно да я види тук. — Не мога… та ние дори не направихме онзи полет, който ти обещах.
— Наистина ли можеш да летиш?
Той кимна със свито гърло.
— Синът ми може да лети. — Усмивката озари лицето ѝ. — Дазен, толкова се гордея с теб.
Гавин се опита да каже нещо, но не успя.
Очите ѝ бяха нежни.
— Ще ти помогна — каза тя. Коленичи до перилото, избирайки по-официалния подход. Гавин би трябвало да го очаква от нея. — Лорд Призма, имам грехове за изповядване. Ще ме изслушате ли?