Выбрать главу

Тичането през празния град пораждаше странно чувство. Почти всички хора бяха изчезнали, а още не се бе възцарило онова усещане за запуснатост и прахоляк, което обхваща градовете скоро след като жителите им си тръгнат. Гаристън притежаваше онази пустота, която подсказва, че хората са зарязали манджата да прегаря на огъня и просто са побягнали. Миризмата на изгоряло още не се бе разсеяла. Всъщност имаха късмет, че някой не бе подпалил целия град. Празни улички. Празни домове. Малки саксии с цветя по первазите.

Смъртта ще дойде и за вас, цветенца.

Стигнаха до един от мостовете, преди да попаднат на засадата. Двайсетина притеглящи и няколко цветни бяса се появиха на покривите и започнаха да мятат магия. Без колебание, без предупреждение. Разбира се. Бяха заобиколили Гавин, за да му отрежат най-очевидния път за измъкване. Плоските покриви им даваха чудесна позиция за атака, а откритото пространство на моста представляваше идеална смъртоносна зона.

Но черногвардейците си бяха черногвардейци. Всеки от тях си знаеше задачата и как се изменя тя в зависимост кой е убит. Бяха се упражнявали за такива ситуации. Това бе тяхната същност. Трислойни щитове от зелен луксин, син луксин и още зелен луксин оградиха Гавин. Той знаеше точно къде ще паднат, а и във всеки щит имаше дупки, които му позволяваха да участва в битката.

Подаде ръка от щита и посочи подред всички нападатели, които можеше да види. Изстреля към тях тънки нишки надвиолетов луксин, които залепнаха към всеки притеглящ и останаха да висят във въздуха. Двама от черногвардейците бяха надвиолетово-сини бихроми. Първата им задача бе да заслонят Гавин, втората — да заслонят себе си, а третата — ако е възможно — тази. Те виждаха надвиолетовите нишки на Гавин и притеглиха синьо по тези блестящи пътеки, докато измъкваха от патрондашите си гранати. Метнаха гранатите, които последваха безпогрешно водещите линии. Една, две, три, четири, пет, шест. Черногвардейците дори бяха повдигнали и укрепили луксиновите дъги, така че да следват естествената траектория на хвърляне.

Но нападателите също не стояха със скръстени ръце. Трима черногвардейци паднаха при първата вълна огнени снаряди. За да защитят първо Гавин, те не бяха успели да вдигнат щитовете си навреме. Лепкав червен луксин полетя към тях от четирите посоки — нападателите се опитваха да напоят целия мост, за да го подпалят. Сини и зелени черногвардейци вдигнаха щитове, за да отклонят струите встрани от моста, докато една жълта мяташе светлинни гранати към всеки, когото види.

Гавин погледна напред и видя, че нападателите не са преградили моста. За това можеше да има само една причина. Искаха Гавин и черногвардейците да се втурнат по него към нещо още по-лошо.

Снаряди отскачаха с писък и искри от щитовете, експлозиите на гранатите тресяха покривите, а големи сини ножове, подобни на ледени висулки, летяха откъм двама от цветните бесове зад тях. Черногвардейците се бяха събрали плътно около Гавин, за да го предпазват с щитовете си — а ако това не помогне, и с телата си.

— Бързо! Минавайте по моста! — извика командващата. Беше млада. Оролам, нима бяха загубили толкова хора, че тази млада жена да ги командва?

Всичко това съответстваше на обучението на черногвардейците. Защитавай, обезопасявай, решавай, действай. Без колебание.

— Не! — извика Гавин. Посочи встрани от моста и притегли зелена пътека от средата му до една точка трийсет крачки по-нататък на отсрещния бряг.

— Пазете си очите! — изкрещя една от черногвардейките. Беше жълта. Метна светлинна бомба само на десетина крачки във въздуха. Гавин и черногвардейците закриха лицата си и бомбата избухна с такава сила, че той усети как щитът му се разлюля.

А после се втурнаха по новия зелен мост, докато мостът зад тях, вече непредпазван от струите червен луксин, лумна в пламъци.

Когато се добраха отново до твърда земя, на улицата пред тях се приземи един от сините бесове, решен да ги изтласка назад към втората засада. Десетина черногвардейски ръце се вдигнаха и създанието мигновено бе надупчено с луксинови куршуми и запокитено настрани.

Един черногвардеец падна, макар че Гавин не можа да види какво го повали.

— Не! Не! Не! — крещеше мъжът.

Партньорката му, към четирийсетгодишна жена — май се казваше Лая, — се отдели от групата. Падналият черногвардеец се претърколи по гръб. Лая се спря до него.

— Съжалявам — промълви падналият. — Прекалено много е. Прекалено много.

Лая вдигна единия си наочник, за да огледа добре халото на мъжа. Прошепна нещо, целуна пръстите си и ги допря последователно до очите, устата и сърцето на падналия. После му преряза гърлото.