Притеглящият, който ги бе спасил, хвърли поглед назад, за да се увери, че цветните бесове са мъртви. На Карис ѝ секна дъхът. Това беше Юсеф Теп, самият Пурпурен мечок, героят от Войната на Лъжепризмата. Още докато осъзнаваше този факт, видя как пламтящите снаряди, които се носеха към ариергарда, внезапно кривнаха наляво и надясно във въздуха и избухнаха на безопасно разстояние.
Още един зелен бяс, когото дори не бе забелязала, се стовари на земята, набоден със сини луксинови ножове. Карис видя Елелеф Корзин, с яркосиня кожа, да излиза от една уличка.
— Пазим ви гърбовете. Тръгвайте! — извика някаква жена.
Карис се обърна и видя поне десетина притеглящи да стоят на последния покрив. Все едно бе влязла в галерия на героите. Жената, която бе извикала, беше Самила Сайех. Дийди Отронено листо стоеше до нея с кожа, увита в ластари от чист зелен луксин. Огнеръкия стоеше на ъгъла на сградата и от ръцете му излиташе неспирен поток от огнени кълба. Сестрите Тала и Тайри бяха вдясно. Талон Гим, макар и силно окървавен, с безполезна лява ръка, все пак отиваше да застане до Юсеф Теп на улицата. Имаше и други, които Карис познаваше от младостта си или които се бяха сражавали за Дазен и бе чувала ярки и подробни техни описания.
— Проклета да си! Ти и това момче сте единствените, които могат да спасят Гавин. Вземи го и се махайте оттук! — изкрещя Самила Сайех.
Хората на Корван се юрнаха напред. Карис усети как Кип се размърдва до нея. Армията на лорд Всецветни връхлиташе като приливна вълна. Карис пришпори коня си и препусна, като хвърляше само бегли погледи към магическата битка, бушуваща зад тях.
Всички хора на Корван успяха да минат по моста. Оттам до пристанището беше просто тичане, подклаждано от адреналина във вените им.
Карис стигна с последната група. Отпред Корван се бе насочил към Гавин, който стоеше малко по-нататък и работеше — изглежда, притегляше баржи. Някой му съобщи и Карис видя как той метна една крива усмивка към Корван.
И в този миг Карис разбра. Все едно я цапардосаха с тояга по главата. Гърлото ѝ се сви. Всички парчета изведнъж се сглобиха. Хиляди късчета от последните шестнайсет години, а последните няколко — едва от тези дни. Усмивката. Потупването по рамото на Корван на стената тази сутрин. Ако Карис не бе прекарала повече от десетилетие в Черната гвардия, изобщо нямаше да забележи. Но Гавин и Корван би трябвало да се мразят. Разбира се, можеше да се намери някакво обяснение. И двамата бяха професионалисти. Имаха причини да си сътрудничат. Но синхронът в командването и мигновеното подчинение идват само с времето и доверието. Как можеха тези мъже да си вярват?
Кой се връща от война по-добър отпреди?
Гавин бе казал: „Онова, което пише в бележката, не е вярно. Кълна ти се, че не е.“ Защо му е на Гавин да брани една лъжа, която знае, че ще бъде разобличена само след минути?
Защото не беше лъжа.
Мамка му!
91.
Слизането на Карис от коня извади Кип от ступора му и той се огледа, присвил очи. Главата му туптеше. Допреди миг бе яздил, вкопчен в Карис, притеснявайки се повече от това, че докато я държи, докосва гърдите ѝ и тя може да си помисли, че я опипва, отколкото от гърмящите оръжия и проблясващата магия.
Според всякакви разумни представи беше идиот.
А после внезапно се озоваха на пристанището. Кип не успяваше да следи добре ставащото. Отначало мъжете се опълчиха на Корван, после го приветстваха и Корван започна да раздава заповеди.
Кип се чувстваше едновременно замаян и силен като мечок. Карис ругаеше на висок глас, но той не разбираше защо. Тя дръпна ръцете му, все още увити около кръста ѝ. Кип я пусна и едва не падна, когато тя се плъзна от седлото.
— Ще дойда след малко. — Карис го потупа по ръката. Изведнъж лицето ѝ се фокусира. Той имаше чувството, че вижда през нея, че я разбира. Изглеждаше… уязвима.
Уязвима ли? Карис Белодъб? По друго време би се изсмял на тази мисъл. Но сега бе твърде съсредоточен. Очите ѝ бяха присвити. Отчасти поради загриженост за него, но потупването по ръката му означаваше „Скоро ще се оправиш.“ Тя не се тревожеше за него. Причината за нервността ѝ бе друга.
Карис се обърна и Кип я видя как изправя рамене. Пое си дълбоко дъх и закрачи по пристанището, наглед уверена както винаги, между войници, притеглящи, моряци и уплашени цивилни. Въпреки суматохата, нервите и не толкова далечната битка, тълпата се разтваряше пред това въплъщение на войната и красотата: възлести мускули и женственост, с все още димящ луксинов меч на гърба, със сажди по голите рамене и деколтето, с бич’хва в ръка, боса, с развяна от вятъра черна коса, безстрашна.