Хедър и Андрю, благодаря ви за всичката работа по поддръжката на форума. Вие ми дадохте възможност да се свързвам с феновете си — и при това да ми остава време да пиша. Благодаря, благодаря, благодаря.
Опасявам се, че моята отплата към приятелите и семейството ми, които търпяха множеството ми имейли през годините (колко думи са нужни, за да кажеш „все още нямам продадена книга“?), беше, че през последните две години съм толкова зает, че почти не ми остава време да ги държа в течение. Ако сте споменати в първите благодарности, благодаря ви още веднъж.
Коди Л., твоят ентусиазъм е по-силен и от кафе. Шон и Даян М., благодаря ви за мъдрите съвети и приятелството. Скот и Кариан Б., благодаря ви за пътуванията до „Ред Робин“ всеки път, когато продадем права в чужбина. (Италия, ура!) Д-р Джейкъб К., благодаря за прекрасните импровизирани лекции, деликатните корекции на превода и „промахос“. Благодаря и на д-р Джон Л., който веднъж каза: „Няма ли да е яко, ако вместо да [клише в жанра], героят [обръщане на клишето в жанра]?“ Семето, което пося, ме човърка от години, Джон. Оттогава открих съвсем основателните причини на повечето писатели да не го правят — и въпреки това постигнах голям бум, като го правя. Благодаря на Сейей, който промени цялата тази книга с няколко туитвания. Благодаря на Нейт Д. за гениалния брейнсторминг и на Лора Дж. Д. за прозренията ѝ относно две неща, които вероятно никога няма да разбера съвсем: жените и добрата физическа форма. Всички грешки в тази книга се дължат на тях.
Благодаря и на енергийната напитка „Рокстар“. Годините, които отне от живота ми, вероятно така или иначе са били лошите.
И накрая, благодаря на непоклатимо любопитните читатели, които все пак четат благодарностите, макар и да не търсят своето име. Какво, книгата не беше ли достатъчно дълга за вас? Хайде, марш оттук и вървете да кажете на някого: „Трябва да прочетеш това! Не, наистина. Хайде де, има картааааа.“