— Мислех, че си пестиш силите.
— Няма само ти да се забавляваш. — Тъй като беше зад нея, той не можеше да види усмивката ѝ, но зърна една трапчинка и една повдигната вежда.
Разшири корпуса на плъзгуна, така че да могат да стоят един до друг, и ѝ предаде тръбата на щирборда — Карис винаги предпочиташе да притегля с дясната си ръка.
Отначало нямаха синхрон и съдът трепереше и се напрягаше, понеже изстрелваха луксина с различна скорост и по различно време. Гавин я погледна, но преди да е успял да каже нещо, тя хвана дясната му ръка със своята лява и започна да стиска ритмично, както правеше едно време, когато танцуваха.
Този спомен го халоса с такава сила, сякаш плъзгунът бе закачил някой риф и го бе изхвърлил в морето: Карис, петнайсетгодишна, преди войната, на годишния бал на лукслордовете на върха на Хромария. Светлорусата ѝ коса бе дълга и права, и също толкова фина и лъскава като зелената ѝ копринена рокля. Бащите им спореха за кой от братята Гайл трябва да се омъжи. Гавин, по-големият брат, който вероятно щеше да стане следващата Призма, разбира се, беше по-ценният трофей. Баща му, Андрос Гайл, не даваше пет пари за красотата на Карис.
— Искаш красива жена? Ами затова са любовниците. — Но макар да не се интересуваше от предпочитанията на момчето — съюзите трябваше да се купуват на възможно най-ниската цена, а женитбата на първородния му син бе най-ценната карта, която можеше да изиграе, — Андрос Гайл добре съзнаваше, че другите фамилии не винаги са толкова пресметливи. Някои бащи изпитваха неохота да женят дъщерите си за мъже, които не им харесват.
Андрос Гайл бе наредил на по-малкия си син Дазен да прелъсти Карис.
— На долния етаж има стая за прислугата. Ето ти ключа. Двайсет минути, след като си тръгнеш с нея, ще намеря някакъв претекст да поговоря насаме с баща ѝ и ще слезем там. Очаквам да ви хванем на калъп. Ще бъда изненадан, смаян, бесен. Вероятно ще те ударя. Но какво да се прави? Страстите на младостта и така нататък. Разбираш ме, нали?
И двамата братя разбираха. Лукслорд Рисум Белодъб се славеше като избухлив човек. Андрос Гайл щеше да удари Дазен пръв и да застане между двамата, за да не се опита Белодъб да го убие. Но истинският смисъл бе, че ако Карис бъде хваната да прави любов с Дазен, баща ѝ нямаше да има избор. За да не посрами рода, Карис набързо щеше да бъде омъжена за Дазен. Фамилиите им щяха да се съюзят, а на Андрос Гайл пак щеше да му остане по-ценният син за бъдещи сделки.
— Гавин, от теб очаквам да си любезен с момичето, но да не го окуражаваш. Ако брат ти провали семейството, ще се наложи ти да се ожениш за нея.
— Слушам, сър.
Но после бе започнал балът. Гавин бе изтанцувал първия танц с Карис и се бе случило най-лошото възможно нещо. Докато дребната ѝ фигурка се притискаше към него и ръката ѝ задаваше темпото с леки стискания, той се взря в зелените ѝ очи — навремето тя имаше само съвсем дребни червени точици в ирисите — и бе омагьосан. Докато Дазен дойде да танцува с нея, Гавин вече бе в плен на любовта. Или поне на похотта.
„Предавам Карис още отпреди да се срещнем.“
Карис стисна ръката му по-силно и той я погледна. В очите ѝ имаше въпрос. Сигурно се беше напрегнал и тя бе усетила това. Открай време си падаше по физическия контакт. Непрекъснато прегръщаше и докосваше онези, които обича. Танцуването за нея бе също толкова естествено като ходенето. Но вече не докосваше Гавин често.
Той само се усмихна и поклати глава. „Няма нищо.“
Карис отвори уста да заговори, но се поколеба. После извика:
— Направи тръбите по-големи! — И се засмя малко насила.
Значи помнеше онзи танц и как му задаваше темпото със стискане на ръката. Естествено, че го помнеше. Но подминаваше въпроса и той ѝ бе благодарен за това. Разшири тръбите колкото можеше и скоро летяха по-бързо, отколкото някога бе карал сам. Не беше имал намерение да ѝ показва последния си трик, но не успя да се сдържи. Знаеше, че той ще ѝ достави истинска радост. А какво му е хубавото да си гений, ако никой не те оценява?
Пусна ръката ѝ. Това беше най-опасната част. При тази скорост да налетиш умишлено на нещо бе пълна глупост. И все пак…
— Дръж се здраво! — извика той, замахна с десния си юмрук и запрати зелен луксин колкото се може по-надалеч пред тях. Луксинът падна с плясък във вълните. Секунди по-късно плъзгунът стигна до образувалата се рампа.
За миг се озоваха във въздуха. Летяха на двайсет крачки над вълните.
Гавин освободи цялата система от тръби и притегли. Луксинът на платформата плъзна нагоре по гърбовете на двамата и после излетя от ръцете му. Вече падаха, бяха на петнайсет крачки от вълните и макар че ако се удареха с тази скорост, нямаше да потънат, а да отскочат, все пак си беше падане от двайсет крачки. Луксин с всякакъв цвят се преплиташе, опитваше се да се материализира въпреки ураганния вятър.