Кип се обърна и заплува с всички сили. Пред водопада имаше метална преграда, която да пречи на лодки и плувци да паднат през него, както и пристан със стъпала отстрани. Сансон вече беше до преградата, на повече от десет крачки пред Кип.
След още няколко силни загребвания Кип се обърна назад. Мостът и блъскащите се животни до голяма степен му пречеха да види двамата притеглящи, но после майсторът направи няколко крачки към ръба, подскочи, разпери ръце и плесна. Между дланите му се оформи трепкащо кълбо от червен луксин, което при пляскането се стрелна напред. Притеглящият отхвръкна назад от силата на отката, но стъпи уверено на крака.
Кълбото пламна в полет точно преди да се вреже в животните на моста. Овце, коне и прасета се разлетяха във всички посоки. Въздухът се изпълни с бясна врява, която звучеше почти като човешки крясъци. Огненото кълбо разкъса перилата и отнесе парче от средата на самия мост, а после с рев на пламъци прелетя над главата на Кип и разби дървените стъпала над пристана. Кип не вярваше притеглящият да е пропуснал целта и за миг си помисли, че се опитва да ги улови в капан.
Мостът запука и всички останали на него животни залитнаха към провисналата му средна част.
Сега пък напред се втурна Зимун. Плесна с червените си ръце, но този път Кип дори не можа да види кълбото от луксин — защото то не бе насочено към него. В един момент Зимун падаше назад, повален от отката, а в следващия целият дървен мост се взриви.
Към небето полетяха пламъци, кръв и разкъсани животни. Едно голямо горящо парче от моста се понесе към Кип и се стовари във водата до него с плясък и съскане.
Когато отвори очи, Кип осъзна, че е притиснат към металната преграда пред водопада, заобиколен от паркета дърво и трески, някои от които още горяха. Една голяма част от моста потъваше бавно. Към него се носеха стотици плъхове — някои овъглени, други ранени, трети просто мокри, — но живите до един трескаво се мъчеха да излязат от водата. По-едрите животни не бяха изхвърлени толкова надалеч от експлозията, но и те идваха, като се мятаха, ритаха, пляскаха и се хапеха, обезумели от болка и страх.
— Кип! Прехвърляй се! Почти успяхме! — извика Сансон. Вече беше от другата страна на металната преграда.
— Не мърдай! — извика по-възрастният притеглящ. Кожата му вече се изпълваше с червени вихри. — Не мърдай или ще запратя следващото в главата ти!
Кип се вкопчи в преградата, но едвам я бе докоснал, когато почувства как малки ноктенца дращят по краката му, а след малко и други по гърба му. Замръзна. Плъхове. Отначало един-два, а после поне пет-шест.
Стисна очи, щом усети как задращиха по врата му, а миг по-късно и по главата му. Както се бе вкопчил в преградата, тялото му образуваше мост — единствения изход от водата — и плъховете го заляха.
След броени мигове вече не бяха пет-шест, а стотици.
Кип се вцепени. Не можеше да помръдне. Не можеше да мисли. Не можеше да диша. Не смееше дори да отвори очи. Плъховете лазеха по косата му. Един се бе вмъкнал в пазвата му и го дращеше по гърдите. Плъхове тичаха по ръцете му.
— Хайде, Кип! По-бързо или ще умреш! — извика Сансон.
Изведнъж Кип се почувства отделен от тялото си. Почти се давеше, селото му гореше, кажи-речи всички, които познаваше, бяха мъртви, двама притеглящи се опитваха да го убият, а той се тревожеше за плъховете. Докато висеше тук, маговете готвеха смъртоносния си удар, а той бе прекалено уплашен, за да помръдне. Абсурдно. Жалко.
Усети как нечия ръка го сграбчи и отвори очи. Беше Сансон. Беше се покатерил по решетката, опълчвайки се храбро на плъховете, за да се опита да помогне на приятеля си да я прехвърли. Кип се отръска като куче и събори поне десетина плъха, но много повече останаха вкопчени в тялото му. Все още ужасѐн, той се закатери по решетката.
Преметна крак през нея, но не можеше да се издърпа. Беше прекалено тежък. Един плъх се вмъкна в крачола му и запъпли по голата му кожа.
Сансон сграбчи с две ръце дрехите на Кип и закрещя от усилие. Кип дръпна за последен път и почувства как тялото му се надига, надига… и най-после се претъркулва над решетката. Стовари се с плясък във водата от другата страна.
Течението моментално го подхвана. Когато изплува на повърхността, Сансон крещеше нещо, но Кип не можеше да го чуе. Бръкна в панталона си, сграбчи плъха и го захвърли настрани.