Ако Гавин беше видял това, щеше да убие крал Гарадул. Безжалостен като морето, праведен като самия Оролам, той би издирил всички тези чудовища до едно. Каквото и да бе вършил по време на войната и преди това — каквото и да бе причинил на самата нея, — след Войната на Лъжепризмата Гавин обикаляше Седемте сатрапии, за да раздава справедливост. На два пъти бе потопявал флотилии на илитийските пирати, бе убил разбойническия крал на Синеоките демони, бе договорил мир, когато избухна война Между Рутгар и Кървавата гора, и залови Касапина на Ру, за да го предаде на правосъдието. С изключение на тирейците, хората го обичаха. И той би въздал сурово възмездие дори тук, макар че ставаше дума за тирейци. Не би търпял това.
Повечето сгради представляваха купчини камъни, димящи в предутринната сивота. Тук-там се възправяше самотен зид, обгорен и почернял, отделен от падналите си събратя. Резиденцията на алкалдесата, ако това бе тя — най-голямата сграда тук, със стъпала, стигащи до самия площад, — бе напълно разрушена. Войниците я бяха сравнили със земята; камък върху камък не бе останал.
Самият площад обаче беше безупречно чист. Всякакви обгорели останки или бяха избутани в съседните улици, или изринати направо в реката, която течеше по канал, опасващ площада от запад. Крал Гарадул не бе искал нищо да отвлича вниманието на посетителите от ужасния му трофей. Карис събра сили и погледна пак към пирамидата от човешки глави. Всички кървави следи водеха към нея. Труповете — Карис се надяваше, че вече са били трупове, когато са се озовали тук — бяха обезглавени на място, за да бъде пирамидата колкото се може по-кървава. Целта бе зрелище. Крал Гарадул искаше всичко да води към този ужас.
Пирамидата бе по-висока от Карис. Главите, които увенчаваха върха ѝ, бяха детски: бузести момченца и момиченца с панделки в косите.
Карис не повърна. В гледката имаше нещо, което просто я остави студена. Децата бяха толкова малки, че биха могли да са нейни. Откри, че брои главите. Четирийсет и пет в основата, а пирамидата беше колкото широка, толкова и висока, построена с математическа прецизност. Детските глави бяха по-малки, освен това нямаше начин да се каже дали вътрешността на пирамидата също се състои от глави, или те са наредени върху нещо друго. Пръстите на Карис се разшаваха, докато прехвърляше наляво-надясно мънистата на умственото си сметало.
Ако пирамидата се състоеше само от глави, значи трябваше да са поне хиляда.
Побиха я студени тръпки, предвестник на повръщането. Тя извърна очи. „Ти си шпионка, Карис. Трябва да узнаеш всичко важно.“ Като дишаше бавно и дълбоко, тя огледа долния край на пирамидата, после се взря отстрани в едно от лицата. То бе покрито с множество слоеве разноцветен луксин. Крал Гарадул искаше това да издържи с години. Човек можеше да нападне пирамидата с ковашки чук и може би дори би успял да я спука, но не и да я разбие. Нямаше начин да се погребат тези глави или да се премахне този зловещ паметник.
Демонстрираното умение означаваше, че крал Гарадул има достъп до сериозен брой даровити и умели притеглящи. Лоши новини. Карис бе чула Гавин да изразява убеждението си, че крал Гарадул основава псевдо-Хромарий, в който да обучава собствените си магове, далеч от надзора на Хромария. Това тук бе доста силно доказателство за правотата му.
— Мръсник! — процеди Карис. Не беше сигурна дали говори за Гарадул, или за Гавин. Наистина глупаво от нейна страна. Взираше се в купчина глави и се ядосваше колкото на чудовището, което го е заповядало, толкова и на Гавин. Защото той бе спал с някаква пачавра по време на войната?
Колкото и безумно да беше, дори след големия пожар, съсипал целия ѝ живот и погубил братята ѝ, по онова време Карис сериозно се бе изкушавала да мине на страната на Дазен. Пък макар и само за да чуе неговата гледна точка за станалото. Може би Гавин бе знаел.
Или може би точно угризенията заради незаконната му връзка го бяха накарали да развали годежа им веднага след войната.
„Е, хубаво де, изневерил ти. Добре дошла в общата съдба на жените, които обичат велики мъже. Откъде знаеш, може това да е била само една нощ на слабост в навечерието на последната битка — някаква красавица се е хвърлила в обятията му и той един-единствен път не е отказал.
Да бе. А може и всяка нощ да е била нощ на слабост.
Това е било преди години, Карис. Преди години! Как се държеше Гавин през всичкото време след войната?