С цялото достойнство, което успя да събере, той седна отново на пъна. Коленете му трепереха, но все пак успя да седне, без да се унижи още повече.
— Извинявай — промърмори и извърна очи. Прочисти гърло, та гласът му да не звучи като квичене. — Какви избори?
Личеше си, че Гавин е малко изненадан, но и доволен, че Кип не се противи. Все пак подмина темата.
— Ти си мой роден син, Кип. Това носи със себе си някои последствия. За теб. — Кип наблюдаваше внимателно лицето му. Мъжът бе изрекъл думите „мой роден син“ без никаква гримаса, без дори да присвие очи. Кип се зачуди дали се е упражнявал, че го казва толкова небрежно. Беше видял част от цената, която трябваше да плати Гавин, признавайки своето бащинство, и въпреки това той го заявяваше, без дори да се навъси срещу заслужаващото въсене съществуване на Кип. Сигурно бе преструвка — та кой би се зарадвал да научи, че е заченал копеле? — но преструвка заради него.
Гавин беше по-добър човек, отколкото Кип би очаквал.
— Да те знаят като мое копеле си има цена — каза Гавин. — Не си израснал в привилегии, но хората, които мразят израсналите в привилегии, ще мразят и теб. Не си получил образование, но онези, които са получили, ще те гледат отвисоко, ако знаеш по-малко от тях. Ако те призная, ще започнеш да привличаш неправилния вид приятели. Хората, които ме ненавиждат, не могат да си го изкарват често на самия мен, защото съм прекалено могъщ, прекалено опасен. Но ще си го изкарват на теб. Не е справедливо, но така стоят нещата. Ще бъдеш следен зорко и както успехите, така и несполуките ти ще имат последствия, които сега не можеш дори да предположиш. Баща ми може да реши да не те признае. Други ще се опитат да докажат, че си измамник. Трети ще се опитат да те използват срещу мен. А четвърти ще искат да се сприятелят с теб, с единствената надежда, че това ще им спечели моето благоразположение. Фалшивото приятелство е отрова, от която бих искал да те предпазя.
„Малко е късно за това.“ Кип си помисли за Овен: Овен, който винаги командваше, който обичаше да му натрива носа със собственото си превъзходство и да твърди, че това са приятелски закачки. Овен, когото Иза бе обичала. Овен, който сега лежеше мъртъв със стрела в гърба.
— Е, какви варианти имам? — попита Кип. — Аз съм този, който съм.
Гавин се потърка по носа.
— Засега можеш да минеш за обикновен ученик. После, когато ти сам решиш, ще те призная публично. Ще имаш време да се ориентираш, да разбереш кои са истинските ти приятели.
— Като ги лъжа?
— Понякога лъжите са ни най-необходими сред приятелите — сопна се Гавин. Млъкна за миг. — Виж, исках само да ти дам възможност…
— Не, съжалявам. Не се… не се сърдя на теб. Майка ми… Помниш ли я как изглеждаше? Искам да кажа, преди да се родя? — попита Кип.
Гавин поклати глава.
— Не я помня, Кип. Изобщо.
Значи не е било точно любов. Пустотата в Кип нарасна. Нямаше семейство, част от което да бъде.
— Ти си Призмата. Предполагам, че много жени искат да са с теб.
— Беше война, Кип. Когато очакваш да умреш, не мислиш как могат да повлияят действията ти на другите след десет години. Когато си виждал приятелите си да мрат около теб, в правенето на любов има нещо, което те кара да се чувстваш жив. Виното се лееше в изобилие и нямаше кой да обуздае един разгорещен младеж, имащ нещастието да е Призмата. Но това не е извинение. Съжалявам, Кип, Съжалявам за всичко, което ти е струвало моето безразсъдство.
„Значи майка ми е прекарала една нощ с теб и е възложила всичките си надежди на това.“ Кип не се съмняваше, че тя с лакти и интриги си е пробила път през поне десетина други жени, които биха се радвали да споделят леглото на Призмата. И бе изпълнила живота си с горчивина заради това?
Насили се да се засмее, макар че сърцето му се късаше. Толкова пъти си бе фантазирал кой може да е баща му, но никога не бе дръзнал да си мечтае, че ще е самият Призма. Във фантазиите му обаче баща му бе принуден да ги напусне по спешност. Правеше го, защото му се налагаше. Но обичаше Кип и майка му. Те му липсваха. Искаше да се върне и щеше да го направи в близките дни. Докато Гавин беше добър човек, но не даваше пет пари за Лина. Нито за Кип. Щеше да се погрижи за него от чувство на дълг. Добър човек. Но в това нямаше любов. Нито семейство, към което да принадлежи. Кип беше сам, отвън, и се взираше през зарешетените прозорци към нещо, което никога нямаше да има.