— Не е заради това, което каза, но… — Кип млъкна. Сега, когато въпросът бе наполовина излязъл от устата му, му се стори доста обиден. — С какво всъщност се занимаваш?
— Като Призма ли?
— Да. Хм, господине. Имам предвид, знам, че ти си императорът, но не изглежда…
— Някой да ме слуша, така ли? — Гавин се засмя. — Понякога и на мен така ми се струва. Голата истина е, че Призмите идват и си отиват. Обикновено на всеки седем години. Те притежават всички слабости на обикновените хора, а едни мащабни промени във властта на всеки седем години могат да бъдат катастрофални. Ако една Призма назначи членове на семейството си да управляват всичките сатрапии, а следващата се опита да сложи на тяхно място свои, много бързо се стига до кръв. От друга страна, Цветовете, седемте члена на Спектъра, често се задържат с десетилетия. И обикновено са доста умни, така че с времето Призмите били контролирани все по-изкъсо и получавали религиозни задължения, с които да си запълват дните. Спектърът и сатрапите управляват заедно. Всяка сатрапия има по един Цвят в Спектъра и всеки Цвят трябва да се подчинява на заповедите на своя сатрап. На практика Цветовете често се превръщат в помощник-сатрапи във всяко отношение освен по име. Политическите маневри между Цвят и сатрап, между всички Цветове и Бялата и между Цветовете и Бялата срещу Призмата, общо взето поддържат реда. Всяка сатрапия може да прави каквото си иска на своя територия, стига да не дразни някоя друга сатрапия и търговията да продължава, така че всички имат интерес да обуздават останалите. Разбира се, не е чак толкова просто, но това е същината.
Изглеждаше ужасно сложно.
— Само че по време на войната…
— Аз бях обявен за промахос. Абсолютен властник по време на война. Това изнервя всички, опасяват се да не би промахосът да реши „войната“ да продължава вечно.
— Но ти си се отказал от титлата? — Беше глупав въпрос, осъзна Кип.
Гавин обаче се усмихна.
— И чудо на чудесата, нямаше покушение срещу мен. Черната гвардия не само пази Призмите, Кип. Пази и света от нас.
Оролам! Светът на Гавин изглеждаше по-опасен от онзи, който Кип току-що бе оставил зад гърба си.
— Значи ще ме научиш да притеглям? — попита той. Това бе най-хубавият от всички светове. Щеше да усвои уменията, от които се нуждаеше, без да го оставят сам на странен остров. А и кой можеше да го научи на притегляне по-добре от самия Призма?
— Разбира се. Но първо трябва да свършим някои неща.
Кип изгледа с копнеж връзката наденици, която Гавин продължаваше да държи.
— Например да хапнем още?
26.
По пладне на следващия ден Кип вече напълно бе преглътнал подигравките си за бързата лодка. Летяха над водата с главозамайваща скорост и Гавин бе покрил малкия съд, мърморейки нещо за „онази жена и нейните идеи“, така че въпреки скоростта можеха да говорят.
— Значи си използвал зелено — каза Гавин, сякаш за него бе нещо нормално да стои силно приведен напред, с изцяло червена кожа, пристегнати крака, хванал с ръце два прозрачни сини пръта, и да мята големи буци червен луксин надолу във водата, потейки се обилно, с издути мускули. — Това е хубав цвят. Всеки има нужда от зелени притеглящи.
— Мисля, че мога да виждам и топлина. А майстор Данавис каза, че съм суперхромат.
— Какво?
— Майстор Данавис беше бояджията на селото. Понякога му помагах. Беше му трудно да докарва червеното такова, каквото го харесваше съпругът на алкалдесата.
— Корван Данавис ли? Корван Данавис е живеел в Ректън?
— Д-да.
— Слаб, четирийсетинагодишен, с мустаци, украсени с мъниста, няколко лунички и малко червено в косата?
— Без мустаци — каза Кип. — Но иначе, да.
Гавин изруга под нос.
— Познавал си нашия бояджия? — попита невярващо Кип.
— Може да се каже. Той се сражава срещу мен във войната. По-любопитен съм за това, че виждаш топлина. Кажи ми какво правиш.
— Майстор Данавис ме научи да гледам с периферното си зрение. Понякога, като го правя, хората сияят, особено голата им кожа, подмишниците и… сещаш се.
— Слабините?
— Да. — Кип прочисти гърло.
— Да ослепея дано — рече Гавин. И се изкиска.
— Какво? Какво означава това?
— Ще видим по-късно.
— По-късно ли? В смисъл, след година-две? Защо всички възрастни говорят с мен все едно съм глупав?
— Имаш право. Освен ако не си някакъв невероятен изрод, най-вероятно си непореден бихром.
Кип премигна. Какъв какво?
— Казах, че не съм глупав; че съм невежа е друг въпрос.
— А аз имах предвид по-късно днес — каза Гавин.