— Значи е полихром.
— Почти. Карис не може да притегля устойчиво подчервено — онова, което наричат „огнен кристал“. Огнените кристали така или иначе не траят дълго, защото реагират с въздуха, но… остави това. Работата е там, че малко не ѝ достига да бъде полихром, но това „малко“ има значение.
— Бас държа, че много се е зарадвала — промърмори Кип.
— Ако го погледнем откъм хубавата му страна, нямаше да ѝ позволят да стане черногвардейка, ако беше полихром — полихромите са прекалено ценни, — а натискът върху нея да ражда деца щеше да се усили. Както и да е, такива хора са рядкост и се наричат непоредни бихроми. Непоредни, защото цветовете им не граничат един с друг. Бихроми, защото са два. Разбираш ли? В притеглянето всичко е логично. Освен това, което не е. Например да виждаш подчервено означава да виждаш топлина, така че да виждаш надвиолетово би трябвало да означава да виждаш студ, нали?
— Да.
— Да, ама не.
— Аха — рече Кип. — Е, предполагам, че има смисъл. — Само дето нямаше.
— Изпитвам силно желание да ти разроша косата — каза Гавин.
Кип изсумтя.
— Е, и какво точно ще правим сега?
— Има едно островче, което използваме, за артилерийска база. Свързано е с Хромария чрез тунел и този тунел е толкова важна тайна, че ако кажеш на някого, Хромарият ще те издири и екзекутира. — Тонът му беше весел, но Кип не се съмняваше, че говори сериозно.
— Тогава защо ми каза за него? — попита той. — Може да се изтърва.
— Защото вече съм споделил с теб тайна, която смятам за много по-важна — съществуването на този плъзгун. Ако издадеш тази тайна на враговете ни, Хромарият може и да не направи нищо. Само че ако ни предадеш умишлено, ще им кажеш също и за тунела. Така че сега предадеш ли мен, предаваш Хромария. И те ще те преследват и ще те убият.
Кип усети да го побиват тръпки. Този човек беше топъл, любезен. Кип не се съмняваше, че Гавин го харесва, но в неговите кръгове можеше да харесваш някого и пак да ти се наложи да го убиеш. Небрежният начин, по който се бе подготвил за възможно предателство от страна на Кип, подсказваше, че и друг път са го предавали и това го е сварило неподготвен. А Гавин явно не бе от хората, които трябва да усвояват трудните уроци по два пъти.
— Ще пристана на островчето и ще те кача на лодка, която да те откара на главния остров. Ще пратя с теб някой черногвардеец да те отведе до Месомелачката. След няколко дни ще тръгнеш с мен накъдето реша, че трябва да отидем, и ще започна да те уча на притегляне.
Кип обаче почти не чу последната част.
— Месомелачката ли?
27.
Карис пропадна само на няколко стъпки през пода, преди да стъпи в нещо меко. Левият ѝ крак затъна до коляното и тя залитна и се блъсна в нещо, което приличаше на голямо червено яйце — тънка кора върху лепкава вътрешност. Проби го и хлътна в червения луксин. После силата на тежестта я накара да се изхлузи и да тупне на каменния под.
Както я бяха обучили, замахна силно надолу с дясната си ръка. От удара по пода я заболя — винаги болеше, — но това отслаби натиска върху по-уязвими части на тялото ѝ и ѝ позволи да направлява последния етап от падането, така че тя се претърколи, вместо да се стовари върху главата си.
Само след миг скочи на крака и измъкна ятагана от раницата. В помещението нямаше светлина освен онази, която се лееше през дупката в тавана. Оттам продължаваха да се сипят парчета дърво. Голямото червено яйце, внезапно огряно, блестеше. Слягащият се дим бе раздвижен от падането на Карис и се издигна в колоната от светлина, заобикаляща яйцето. Цялата стая, може би двайсет на трийсет крачки, вонеше на дим и изгорял червен луксин, което бе странно, защото червеният луксин обикновено гореше напълно чисто. Като стана дума, всяка повърхност, озарена от слабия светлик, също изглеждаше направена от почернял луксин.
Но цялото внимание на Карис бе привлечено от голямото яйце. Поне седем стъпки високо, то бе опърлено до съвсем черно, освен там, където Карис го бе пробила. Сега от раната бавно като катран се процеждаше червен луксин. Няколко тръбички се виеха от яйцето във всички посоки и изчезваха в тавана, всички те също почернели. Из стаята лежаха обгорените тела на десетина войници на крал Гарадул.