Кристина Скай
Черната роза
Пролог
Дантелите — за жената,
писмата — за шпионина.
Лондон, Англия
Април 1810
Свещите върху страничната резбована махагонова маса изпращяха, трептящите им сенки се отразиха върху близкия сервиз от кристална гарафа и чаши. На леглото до масата плахи сенки танцуваха по снежнобелите чаршафи, където се движеха две тела, вплетени в страстна прегръдка.
„Боже мой, тя беше красива!“ — помисли мъжът. Очите му бавно се движеха по чувствената извивка на гръдта и бедрото, изложени за неговата сладострастна оценка.
В хладен размисъл прокара ръка през стегнатите зърна и буйните гърди, усмихвайки се леко, когато жената под него потръпна и обхвана гърба му с двете си ръце. „Да, Даниел трябва да е близо до съвършенството, както една жена може да бъде“ — реши Дейн Ст. Пиер, четвъртият виконт Рейвънхърст, плъзгайки пръстите си надолу, за да намери вдлъбнатината под пъпа на своята любовница.
Ясносините му очи се присвиха, той бавно докосна русата безредица при короната на бедрата й.
Изведнъж бронзовото лице на лорд Рейвънхърст се вкамени. Той отхвърли образа на други две ръце, танцуващи очи и жив, весел смях.
„Забрави я, по дяволите!“ Тя беше лъжлива интригантка, ангел със сърце на блудница. Никой не знаеше това по-добре от него. Той трябваше да се смята за щастливец, че откри истината за нея навреме.
Изричайки свирепо проклятие, Рейвънхърст притегли креватната си компаньонка по-близо, след което се обърна по гръб. Очите му святкаха срещу лицето й докато теглеше отзивчивото й тяло надолу, за да достигне твърдия му пенис.
Откривайки, че тя беше влажна и жадна за него.
И че, както винаги, в него вътре всичко беше мъртво.
— О, да, Дейн. Моля те! Сега — вземи ме сега.
Зелените очи на любовницата му се затвориха и тя с настойчива бързина се придвижи към бедрата му. Капчици пот оросиха челото й.
Със стегнато лице Рейвънхърст се придвижи, за да се подчини. „В края на краищата — помисли строго той, — мъжът не трябва да разочарова една дама. Особено когато тя е толкова красива и провокативна като Даниел“.
— С най-голямо удоволствие, скъпа моя.
Той се измъкна нагоре, нагласявайки своя мощен ръгач да съвпадне с подивялата й арка долу. Над него любовницата му започна да диша неравномерно, прекъсвайки дъха си от конвулсивни хлипове.
Една вена затуптя в слепоочието на Рейвънхърст. Желание започна да се надига в кръвта му. Простенвайки дрезгаво, той плъзна ръката си между напрегнатите им тела.
Любовницата му отхвърли главата си назад като извика в диво отдаване на страстното удоволствие от неговото съприкосновение. Когато миг по-късно падна върху гърдите му, виконтът енергично се обърна, търкулвайки се на своето място, за да може сам той да си поеме дъх. Там той намери забвението, което търсеше, приветствайки ярките пламъци, които блеснаха за секунда и експлодираха в тъмнина и първична тишина.
И там, както винаги, Рейвънхърст откри, че забравата не беше пълна.
Недостатъчна.
Още преди накъсаното му дишане да се уталожи, той се отстрани от бездейната фигура на Даниел и се опря на студената табла зад главата си със строги и непроницаеми среднощни очи.
Свещите примигваха. В съседната стая часовникът напяваше тихо. Дейн наблюдаваше танцуващите сенки по стената, които приемаха фантастични форми.
Гневни облаци.
Бушуващи вълни.
Бързи шхуни с черни платна.
Изведнъж той потъна в спомени.
Ръцете му се вкопчиха конвулсивно когато чу колабиращия звук на мачтите около себе си. Над него десет паунда раковини пищяха от болка през бакборда, а в това време гъст дим се изливаше от пламтящите палуби. С разкривено лице Рейвънхърст се бореше да запази равновесие, пронизан през цялото тяло от болка, тъй като двеста паунда димящо дебело въже се хвърли върху палубата и обвърза китките и дланите му към падналата мачта.
Пръстите му върху стегнатия шкот се разтвориха, побелели от силното стискане. Още веднъж той беше отнесен назад в тази неравна борба, навреме, за да се освободи от смъртоносните въжета преди да бъде изхвърлен зад борда.
Отново и отново той отритваше ножа, плъзгащ се по собствената му плът. На половината път през горящите навивки на въжетата острието се счупи. Точно тогава силен тласък на вятъра премина през носа на шхуната, изпълвайки падналите платна, запращайки го през палубата почти безчувствен до парапета на бакборда.