Выбрать главу

Накрая осъзна, че лежи просната по гръб, може би на улицата или в гробница от тухли и бетон. Тишината, пропита от дим и прах, беше потискаща. Тя помъчи да изтрие мръсотията от очите си, но дясната ѝ ръка не я послуша. Тогава осъзна, че няма дясна ръка. Май нямаше и десен крак. Извърна леко глава и видя лежащ до нея мъж.

— Професор Строс, това вие ли сте?

Но мъжът не отговори. Беше мъртъв. „Скоро и аз ще го последвам“, помисли си Хана.

Изведнъж ѝ стана ужасно студено. Предположи, че е заради загубата на кръв. Или пък бе от вятъра, който за кратко разнесе тъмния дим над лицето ѝ. Тогава осъзна, че с мъжа, който можеше и да е професор Строс, лежаха сред отломки на Рю де Розие. А над тях се бе надвесил някой, облечен изцяло в черно, който ги гледаше над дулото на автомат. Лицето му бе покрито с маска, но очите му се виждаха. Те бяха поразително красиви, два калейдоскопа в лешниково и медно.

— Моля ви — тихо изстена Хана, но очите зад маската само просветнаха злокобно.

След това блесна бяла светлина и Хана вече вървеше по коридор, а липсващите ѝ крайници бяха възстановени. Мина през вратата на своята детска стая и заопипва в тъмнината за картината на Ван Гог. Ала по всичко личеше, че тя не бе на мястото си. А след миг и Хана вече я нямаше.

2.

Рю дьо Гренел, Париж

По-късно френските власти щяха да съобщят, че бомбата тежала повече от петстотин килограма. Била поставена в бял ван „Рено Трафик“ и както показваха многобройните камери за наблюдение на улицата, била детонирана точно в десет часа, когато е трябвало да започне конференцията в Центъра „Вайнберг“. Явно атентаторите държаха на точността.

Според френските експерти, заложеният взрив беше ненужно мощен за такава скромна цел. Те заключиха, че и около двеста килограма експлозив е щял да бъде достатъчен, за да срине офисите и да убие или рани всички в тях. А бомбата от петстотин килограма беше съборила сгради и изпочупила прозорците по цялата Рю де Розие. Ударната вълна бе толкова силна, че в Париж всъщност бе регистрирано земетресение за пръв път, откакто някой помнеше. Имаше щети и под земята. Водопроводите и газопроводите в целия район бяха засегнати, а влак на метрото дерайлира, докато наближаваше станцията при „Отел дьо Вил“. Повече от двеста пътници бяха ранени, много от тях тежко. Парижката полиция отначало помисли, че и във влака има бомба, и веднага разпореди евакуация на цялото метро. Животът в града бързо замря. За атентаторите това бе неочаквана победа.

Огромната сила на взрива изкопа на Рю де Розие кратер, дълбок шест метра. Нищо не бе останало от реното, само лявата задна врата на багажника бе намерена, странно непокътната, да плува в Сена близо до катедралата „Нотър Дам“, след като бе прелетяла разстояние от почти километър. След време разследващите щяха да установят, че ванът е бил отмъкнат от Во ан Велен — мрачно предградие на Лион, населено с мюсюлмани. И откаран неясно от кого в Париж в навечерието на атаката. Бил оставен пред магазин за обзавеждане на кухни и бани на булевард „Сен Жермен“. Точно в осем и десет на следващата сутрин бил подкаран от гладко избръснат мъж, висок около метър и осемдесет, с бейзболна шапка и слънчеви очила. Шофирал безцелно из централните улици на Париж — или поне така се предполагаше — до девет и двайсет, когато взел съучастника си пред Гар дю Нор. Отначало френската полиция и разузнаването работеха по хипотезата, че вторият атентатор също бе мъж. Ала по-късно, след като анализираха наличните видеозаписи, заключиха, че всъщност става въпрос за жена.

Когато реното стигна до квартал Маре, двамата пътници в него вече бяха закрили лицата си с маски. Слязоха от вана пред Центъра „Вайнберг“, тежковъоръжени с автомати „Калашников“, пистолети и гранати. Двамата охранители на Центъра бяха убити намясто. Четиримата граждани, които все още чакаха да бъдат проверени от тях, за да влязат в сградата, също бяха застреляни. Случаен минувач храбро опита да се намеси и бе безмилостно покосен. Останалите пешеходци на тясната уличка панически избягаха.

Стрелбата пред Центъра „Вайнберг“ престана в 9:59:30 и двамата маскирани нападатели хладнокръвно се придвижиха на запад по Рю де Розие към „Вией дю Тампъл“. Там нахлуха в популярна хлебарница. Осмина клиенти чакаха кротко на опашка. Всичките бяха убити, включително и жената зад щанда, която молеше за пощада, преди да бъде простреляна няколко пъти.