— Единственото, което мога да направя, е да я обездвижа.
— Може би трябва да го направим.
Натали сложи маншета на дясната ръка.
— Усещаш ли болка?
— Не.
Кръвното му бе на долната граница на нормалното. Натали свали маншета и смени превръзката на гърдите и крака. Нямаше видими признаци на инфекция в нито една от раните. Като по чудо той бе претърпял хирургическа намеса в нестерилна среда, без да получи сепсис. Ако внезапно положението му не се влошеше, Саладин щеше да живее.
Тя отвори пакет с фиксиращ бинт от фибростъкло и започна да обработва ръката. Саладин я гледаше напрегнато.
— Не е необходимо да криеш лицето си в мое присъствие. Все пак — каза той, като подръпна белия чаршаф, който скриваше напълно голото му тяло — с теб вече се познаваме. Хиджабът ще е достатъчен.
Натали се поколеба, след това свали тежката черна дреха. Саладин впи очи в лицето ѝ.
— Много си красива. Но Абу Ахмед е прав. Приличаш на еврейка.
— Това комплимент ли трябва да е?
— Познавам много красиви еврейки. А и всички знаят, че най-добрите лекари са винаги евреи.
— Като арабска лекарка — каза Натали — аз съм изключение.
— Ти не си арабка, ти си палестинка. Има разлика.
— Аз съм изключение и на това.
Тя мълчаливо обвиваше ръката му с бинт от фибростъкло. Ортопедията не беше нейната специалност, но пък тя не беше и хирург.
— Беше грешка — тихо каза той, докато я гледаше как работи, — че споменах името на Абу Ахмед пред теб. Имената имат склонността да убиват. Положи всички усилия да забравиш, че си го чула.
— Вече го забравих.
— Той ми каза, че си французойка.
— Кой? — попита тя игриво, но Саладин не захапа стръвта. — Да — кимна тя, — французойка съм.
— Одобряваш ли нападението ни над Центъра „Вайнберг“?
— Плаках от радост.
— Западната преса писа, че е бил лесна цел. Уверявам те, че не беше. Хана Вайнберг беше сътрудник на офицер от израелското разузнаване, казва се Габриел Алон. А и нейният така наречен Център за изучаване на антисемитизма беше параван на израелските служби. Затова се прицелих в него. — Той млъкна. Натали усещаше тежестта на погледа му върху себе си, докато обработваше ръката му. — Може би си чувала за този мъж Габриел Алон — каза Саладин накрая. — Той е враг на палестинския народ.
— Мисля, че съм чела за него във вестниците преди няколко месеца — отговори тя. — Той е този, който умря в Лондон, нали?
— Умрял ли? — Той поклати бавно глава. — Не вярвам на това.
— Замълчи за малко — нареди му Натали. — Важно е да обездвижа правилно ръката. Ако не го направя, ще имаш проблеми с нея по-късно.
— А кракът ми?
— Имаш нужда от операция — истинска операция в истинска болница. Иначе се боя, че кракът ти ще остане лошо увреден.
— Ще бъда сакат, това ли ми казваш?
— Движението му ще е ограничено, ще се нуждаеш от бастун и непрекъснато ще те боли.
— Движението ми вече е ограничено. — Той се усмихна на собствената си шега. — Казват, че Саладин е куцал, истинският Саладин. Това не го е спряло, няма да спре и мен.
— Вярвам ти — каза тя. — Обикновен човек никога не би оцелял при такива сериозни наранявания като твоите. Със сигурност Аллах е бдял над теб. Той има планове за теб.
— А аз — каза Саладин — имам планове за теб.
Тя довърши превръзката в мълчание. Беше доволна от работата си. Саладин — също.
— Може би, когато мисията ти приключи, би могла да се върнеш в халифата и да бъдеш мой личен лекар.
— Твоят Маймонид ли?
— Точно така.
— За мен ще бъде чест — чу се да казва тя.
— Но няма да сме в Кайро. Като Саладин, и аз предпочитам Дамаск.
— Ами Багдад?
— Багдад е град на рафида.
Това бе обидно сунитско наименование на мюсюлманите шиити. Натали безмълвно подготви нов плик за системата.
— Какво слагаш в разтвора? — попита той.
— Нещо срещу болката. Ще ти помогне да спиш в жегата следобед.
— Не ме боли. И не искам да спя.
Тя закачи плика към тръбата на системата и го стисна, за да потече. След няколко секунди очите на Саладин се замъглиха. Той с мъка ги държеше отворени.
— Абу Ахмед е прав — каза мъжът, като я гледаше. — Наистина приличаш на еврейка.
— А ти — каза Натали — имаш нужда от почивка.
Клепачите му се спуснаха и Саладин безпомощно се плъзна към обятията на съня.