— Не още. Искам да ти кажа нещо насаме.
Габриел спря и се обърна с лице към нея.
— Той те познава — каза тя.
— Саладин ли? — Той се усмихна. — Поласкан съм, но не съм изненадан. Имам доста почитатели в Арабския свят.
— Боя се, че има още нещо. Той знае за връзката ти с Хана Вайнберг. И подозира, че си жив.
Този път той не отхвърли думите ѝ с усмивка.
— Какво означава това? — попита Натали.
— Значи, нашите подозрения, че Саладин е бивш иракски офицер, почти със сигурност ще се окажат истина. Също така, че вероятно има връзки с някои среди в Саудитска Арабия. Кой знае? Може би получава подкрепа от тях.
— Но ИДИЛ искат да разрушат саудитската династия и да присъединят Арабския полуостров към халифата.
— На теория.
— Тогава защо саудитците ще подкрепят ИДИЛ?
— Сега ти си най-големият ни експерт по ИДИЛ. Ти ми кажи.
— Саудитска Арабия е класически случай на разкрачено положение. Бори се със сунитските екстремисти и в същото време ги подкрепя. Те са като човек, който е хванал тигър за ушите. Ако го пусне, тигърът ще го разкъса.
— Очевидно си слушала внимателно онези дълги лекции във фермата. Но пропускаш един друг важен фактор и това е Иран. Саудитците се страхуват повече от Иран, отколкото от ИДИЛ. Иран е шиитска държава. А ИДИЛ, въпреки цялата си злост, са сунити.
— И от гледна точка на саудитците — продължи Натали, — сунитският халифат е за предпочитане пред шиитския полумесец, простиращ се от Иран до Ливан.
— Точно така. — Той пак се усмихна. — Ще станеш отличен разузнавач. Всъщност — поправи се — вече си.
— Един отличен разузнавач не би спасил живота на чудовище като Саладин.
— Постъпила си правилно.
— Сигурен ли си?
— Ние не сме като тях, Натали. Ако те искат да умрат за Аллах, ще им помогнем по всякакъв възможен начин. Но няма да жертваме себе си в този процес. Освен това — добави той след малко, — ако беше убила Саладин, Абу Ахмед ал Тикрити щеше да заеме мястото му.
— Тогава защо да си правим труда да убиваме когото и да е от тях, щом на негово място се появява друг?
— Този въпрос ни измъчва през цялото време.
— А отговорът?
— Какъв избор имаме?
— Може би трябва да бомбардираме онази къща.
— Лоша идея.
— Защо?
— Ти ми кажи.
Тя се замисли внимателно върху въпроса, преди да отговори:
— Защото те ще заподозрат, че жената, която е спасила Саладин, онази, която той нарича Маймонид, е била шпионка. И е разкрила местонахождението на къщата на водача.
— Много добре. А и можеш да си сигурна, че са го преместили в мига, в който си влязла в Турция.
— Вие наблюдавахте ли?
— Сателитът ни бе препрограмиран да следва теб.
— Видях Ал Тикрити на няколко пъти да използва телефон.
— Този телефон вече няма сигнал. Ще накарам американците да прегледат техните сателитни и телефонни данни. Възможно е да са успели да проследят движенията на Саладин, но не е много вероятно. Те дълго, но неуспешно търсиха Ал Багдади. В случай като този ние имаме нужда да знаем къде възнамерява да отиде Саладин, а не къде е бил. — После попита, поглеждайки я косо: — Има ли вероятност вече да е починал от раните си?
— Винаги има такава вероятност. Но се боя, че той имаше много добър лекар.
— Това е, защото тя е еврейка. Всички знаят, че най-добрите лекари са евреи.
Тя се усмихна.
— Оспорваш ли го? — попита Габриел.
— Не. Само че и Саладин каза същото.
— Дори и спрелият часовник показва вярно времето два пъти в денонощието.
Вървяха още няколко минути, без да проговорят. Чакълът на пътеката скърцаше под краката им, отстрани ги наблюдаваха гръцки и римски статуи. Аполон блесна във всички цветове на дъгата в мрака. За миг Натали се пренесе отново в Палмира.
— А сега какво? — попита тя накрая.
— Чакаме Саладин да те повика. И спираме следващия атентат.
— А ако не изберат мен в екипа?
— Инвестирали са много време и усилия в теб. Почти толкова, колкото и ние — добави той.
— Колко дълго ще трябва да чакаме?
— Седмица, месец… — Той сви рамене. — Саладин се занимава с това от дълго време, от хиляда години всъщност. Очевидно е търпелив човек.
— Не мога да продължа да живея като Лейла Хадауи.
Габриел не отговори.
— Как са родителите ми?
— Притеснени, но са добре.
— Знаят ли, че съм била в Сирия?
— Не. Но знаят, че си жива и здрава.
— Имам една молба.
— Каквото кажеш — отвърна той. — В рамките на разумното, разбира се.