А той, разбира се, бе уморен от часовата разлика, тревожен и притеснен, че прецизно планираната и изпълнена операция е била напразна, но си беше съвсем жив. В един петъчен следобед в средата на ноември Габриел се върна в Йерусалим след няколко дни в Париж с надеждата да прекара спокоен уикенд с жена си и децата. Но само минути след пристигането му Киара му съобщи, че същата вечер ги очакват на вечеря у Шамрон в Тиберия.
— Няма начин — каза Габриел.
— Шабат е — отговори Киара. Не добави нищо повече. Тя бе дъщеря на главния равин на Венеция. В света на Киара шабат беше най-големият аргумент, други не бяха необходими. Случаят бе приключен.
— Прекалено съм уморен. Обади се на Геула и ѝ кажи, че ще отидем друга вечер.
— Ти ѝ се обади.
Той го направи. Разговорът беше кратък, по-малко от минута.
— Какво каза тя?
— Каза, че е шабат.
— Това ли бе всичко?
— Не. Каза, че Ари не е добре.
— Цяла есен боледува. Беше прекалено зает, за да забележиш, и Геула не искаше да те тревожи.
— От какво този път?
Тя сви рамене.
— Твоят абба18 остарява, Габриел.
Придвижването на семейство Алон не беше лесна работа. Столчетата за кола на децата трябваше да бъдат закопчани за задната седалка на джипа на Габриел, следван от още един автомобил. Керванът потегли през клисурата Баб ал Уад в час пик, подкара с бясна скорост на север към крайбрежната равнина и след това на запад през Галилея.
Меденожълтата вила на Шамрон се намираше на върха на отвесна скала с изглед към езерото. В началото на алеята, водеща към нея, имаше пропускателен пункт с охранител, който пазеше металната порта. Беше като влизане във военна база на враждебна държава.
Точно преди залез-слънце керванът спря пред входа на вилата. Геула Шамрон стоеше на стъпалата и почукваше по часовника си, за да покаже, че трябва да побързат, ако искат да запалят свещите навреме. Габриел внесе децата вътре, докато Киара се погрижи за храната, която приготви следобед. Геула също бе готвила от сутринта. Имаше достатъчно да нахранят цяла тълпа.
Описанието, което Киара направи на крехкото здраве на Шамрон, накара Габриел да очаква най-лошото, затова изпита огромно облекчение, когато видя, че той изглежда доста добре. Дори по-добре от последния път, в който го бе видял. Беше облечен, както обикновено, в бяла памучна риза и изгладени жълтеникавокафяви панталони, макар че тази вечер бе добавил и морскосиня жилетка заради ноемврийския хлад. От косата му не бе останало много и кожата му бе бледа и прозрачна, но сините му очи заискриха силно иззад грозните метални очила, когато Габриел влезе, понесъл двете си деца. Шамрон вдигна покритите си с петна ръце, които бяха прекалено големи за такъв дребен човек, и Габриел без страх му повери Рафаел. Шамрон внимателно го пое, сякаш беше граната без предпазител, и зашепна глупости в ухото му с ужасния си полски акцент. Когато Рафаел се засмя, Габриел се почувства доволен, че е дошъл.
Той бе отгледан в дом, в който религията не беше на почит. Ала щом Геула приближаваше светлината от свещите за шабат към очите си, докато произнасяше благословията, той си помисли, че това бе най-красивото нещо, което някога е виждал. След това Шамрон произнесе благословии за хляба и виното с еврейската интонация от неговата младост и вечерята започна. Още преди Габриел да опита от блюдата, Шамрон понечи да го разпита за операцията, но Геула умело смени темата към децата. Киара им разказа с какво ги храни, колко са пораснали и кои думички произнасят за пръв път. Габриел само бегло беше следил промените през дългите месеци на отсъствие. След няколко седмици щяха пак да се съберат в Тиберия, за да празнуват първия рожден ден на малките. Той се чудеше дали Саладин щеше да му позволи да присъства на тържеството.
През повечето време обаче се опитваше да не мисли за работата си, за да успее да се наслади на вечерта и компанията на семейството си. Не се осмеляваше да си изключи телефона, но не проверяваше за новини от Париж. Не беше необходимо. Знаеше, че след няколко минути Натали щеше да си тръгне от клиниката по булевард „Виктор Юго“ в предградието Обервийе. Може би щеше да отиде до кафенето, за да хапне и пийне нещо, или пък щеше да се отправи директно към апартамента си, за да прекара вечерта сама. Габриел почувства пареща вина: Натали също би трябвало да прекарва шабат в компанията на семейството си. Чудеше се колко още щеше да издържи. Надяваше се да е достатъчно дълго, че да дочака обаждане от Саладин.
18
Баща, татко (иврит). Употребява се и като израз на уважение към некръвен роднина, наставник, учител. — Б.пр.