Шамрон бе мълчалив по време на вечерята, защото общите приказки никога не са били силната му страна. След като допи кафето си, той облече старото си пилотско кожено яке и изведе Габриел на терасата. Тя гледаше на изток към сребристата повърхност на езерото и внушителните черни очертания на Голанските възвишения. Зад тях беше връх Арбел със своята старинна синагога и пещерна крепост, а на югоизточния склон се намираше малък град със същото име. Градчето някога е било арабско село на име Хитин, а много преди това, преди хиляда години, е било познато като Хатин. Точно там, на един хвърлей от мястото, където сега стояха Габриел и Шамрон, онзи Саладин, истинският, бе смазал армиите на Рим.
Шамрон запали две газови печки, защото навън захладняваше. После, след като се защити от вялата атака на Габриел, запали и една от своите турски цигари. Седяха на два стола в края на терасата, Габриел бе отдясно на Шамрон, а телефонът му лежеше на малката маса между тях. Луната плуваше високо над Голанските възвишения и хвърляше благосклонна светлина върху земите на халифата. Иззад тях през отворената врата, долитаха гласовете на Геула и Киара и гукането и смехът на децата.
— Забелязал ли си — попита Шамрон — колко много синът ти прилича на Даниел?
— Трудно е да не забележа.
— Шокиращо е.
— Да — кимна Габриел, вперил очи в луната.
— Ти си късметлия.
— Нима?
— Човек рядко получава втори шанс да бъде щастлив.
— Само че с щастието — каза Габриел — идва и вината.
— Няма за какво да се чувстваш виновен. Аз те вербувах. И аз ти позволих да вземеш жена си и детето си във Виена. Ако някой трябва да се чувства виновен — заяви сериозно Шамрон, — това съм аз. И си припомням вината си всеки път, когато погледна лицето на сина ти.
— И всеки път, когато облечеш това старо яке.
Шамрон бе скъсал якето на дясното си рамо в бързината, когато се качваше на колата си в нощта на атентата във Виена. Така и не го бе зашил — това бе следа от Даниел. Зад тях долитаха тихите гласове на жените и смехът на едно от децата, ала на кое точно, Габриел не можеше да определи. Да, мислеше си той, беше щастлив. Но не минаваше и час, без да си спомни как държи безжизненото тяло на сина си и издърпва жена си иззад волана на горящата кола. Щастието бе наказанието, задето беше оцелял.
— Хареса ми статията за предстоящата смяна на ръководството в Службата.
— Така ли? — Шамрон изглеждаше доволен от смяната на темата. — Радвам се.
— Това бе долно, Ари, дори и по твоите стандарти.
— Никога не съм вярвал в чистата битка. Затова съм шпионин, а не войник.
— Това бе разрушително — тихо отрони Габриел.
— Затова го направих.
— Министър-председателят знае ли, че ти стоиш зад това?
— А ти кой, мислиш, ме накара да го направя? — Шамрон вдигна цигарата към устните си с трепереща ръка. — Тази ситуация — каза той презрително — продължава прекалено дълго.
— Провеждам операция.
— Можеш едновременно да вървиш и да дъвчеш дъвка.
— Какво имаш предвид?
— Аз бях оперативен шеф — отговори Шамрон — и очаквам и ти да бъдеш такъв.
— В минутата, в която хората от мрежата на Саладин се свържат с Натали, ще трябва да влезем във война. Не мога да се занимавам с проблемите на „Човешки ресурси“ и кой къде има право да паркира, докато се опитвам да предотвратя следващия атентат.
— Ако изобщо се свържат с нея. — Шамрон бавно загаси цигарата си. — Два месеца и половина са много време.
— Два месеца и половина са нищо и ти го знаеш. Освен това отговаря на профила на мрежата. Сафия Бурихан е била спяща клетка много по-дълго след завръщането си от Сирия. Толкова спяща, че французите са изгубили интерес към нея. Саладин е искал да се случи точно това.
— Боя се, че министър-председателят не е готов да чака още много. Нито пък аз.
— Така ли? Хубаво е да знам, че премиерът все още те слуша.
— Кое те кара да мислиш, че някога е преставал? — Старата запалка „Зипо“ на Шамрон светна. Той докосна с пламъка края на нова цигара.
— Колко още може да изчака? — попита Габриел.
— Ако мрежата на Саладин не направи контакт с Натали до следващия петък, министър-председателят ще обяви назначаването ти по телевизията. А следващата неделя ще присъстваш на първото си заседание на кабинета като шеф на Службата.