— И кога премиерът планираше да ми каже това?
— Казва ти го сега — обясни Ари.
— А защо е това внезапно бързане?
— Политика — каза Шамрон. — Има опасност коалицията на министър-председателя да се разцепи. Той има нужда от нова енергия и е убеден, че ти ще му я дадеш.
— Нямам никакъв интерес да го спасявам политически — нито сега, нито друг път.
— Може ли да ти дам един съвет, синко?
— Щом се налага.
— Някой ден ще направиш грешка. Ще последва скандал и провал на операция. И ще имаш нужда министър-председателят да те спаси. Не го отблъсквай.
— Надявам се да сведа провалите и скандалите до минимум.
— Моля те, недей. Не забравяй, че кариера без скандал…
— Не е никаква кариера.
— Все пак си ме слушал.
— И то всяка твоя дума.
Шамрон вдигна уморените си очи към Голанските възвишения.
— Къде предполагаш, че е той?
— Саладин ли?
Ари кимна.
— Американците мислят, че е някъде край Мосул.
— Не питам американците, а теб.
— Нямам представа.
— На твое място бих избягвал използването на такива изрази, когато информирам министър-председателя.
— Ще го имам предвид.
Настъпи кратко мълчание.
— Вярно ли е, че му е спасила живота? — попита Шамрон.
— Боя се, че да.
— И за отплата Саладин ще я прати на сигурна смърт.
— Ако имаме късмет.
Точно тогава телефонът на Габриел светна. Екранът освети лицето му, докато четеше съобщението. Шамрон виждаше, че се усмихва.
— Добри новини? — попита той.
— Много добри.
— Какво става?
— Изглежда, съм получил помилване.
— От министър-председателя ли?
— Не — каза Габриел, докато изключваше телефона си. — От Саладин.
47.
Аман, Йордания
Габриел се върна на улица „Наркис“ колкото да хвърли няколко дрехи в куфара. След това се качи на задната седалка на своя джип и поеха с бясна скорост през Западния бряг към летище „Кралица Алия“ в Аман, където един от самолетите „Гълфстрийм“ на Негово Величество бе зареден с гориво и готов за полет. Фарид Баракат се бе изтегнал на една от кожените седалки с разхлабена вратовръзка, изглеждаше като доволно юпи в края на тежък, но печеливш ден. Самолетът започна да рулира още преди Габриел да се настани и миг по-късно вече бе във въздуха. Все още набираше скорост, когато прелетя над Йерусалим.
— Погледни селищата… — Фарид посочи към редиците жълти улични лампи, които се спускаха по древните хълмове към Западния бряг. — С всяка година стават все повече и повече. Със скоростта, с която строите, Аман скоро ще стане предградие на Йерусалим.
Габриел обаче се взираше в нещо друго — стара варовикова жилищна сграда към края на улица „Наркис“, където жена му и децата му спяха спокойно заради хора като него.
— Може би това беше грешка — каза той тихо.
— Да не би да предпочиташ да летиш с „Ел Ал“?
— Мога да получа храна, която е кашер, и няма да ми се налага да слушам лекция за злините, идващи от Израел.
— Боя се, че нямаме кашер на борда.
— Не се тревожи, Фарид, вече ядох.
— Нещо за пиене? Какво ще кажеш за един филм? Негово Величество получава всички нови американски филми от приятелите си в Холивуд.
— Мисля, че просто ще поспя.
— Мъдро решение.
Фарид изключи лампата над седалката си, докато „Гълфстрийм“-ът напускаше израелското въздушно пространство, и скоро спеше дълбоко. Габриел никога не можеше да заспи в самолет — недостатък, който дори напълно спускащите се седалки не бяха в състояние да променят. Поръча си кафе гледайки отнесено глупавия филм, който течеше на личния му екран. И телефонът не му носеше забавление. Самолетът имаше безжичен интернет, ала преди да пресече йорданската граница, Габриел го бе изключил. По принцип беше по-добре да не се регистрира в мрежата на монарха или в някоя израелска.
На час път от източния бряг на Съединените щати Фарид спокойно се събуди, сякаш невидим иконом го бе потупал леко по рамото. Стана, отиде в личните покои на Негово Величество, където се избръсна, взе си душ и се преоблече в нов костюм с вратовръзка. Екипажът му донесе обилна английска закуска. Той вдигна капака на чайника и помириса. Чаят „Ърл Грей“ бе приготвен толкова силен, колкото искаше.
— За теб нищо ли? — попита йорданецът.
— Хапнах, докато ти спеше — излъга Габриел.
— Можеш да ползваш покоите на Негово Величество.