— Иначе не бих дошъл тук.
— Щом се качи на самолета, тя вече не е ваш агент. Става наш агент и операцията ще е наша. Ясно?
— Добре — съгласи се Габриел. — Ала каквото и да правиш, погрижи се на всяка цена нищо да не ѝ се случи.
Картър посегна към телефона и набра някакъв номер.
— Трябва да говоря с директора. Веднага.
48.
Арлингтън, Вирджиния
Касам ел Бана се събуди от призива за молитва. Пак не си спомняше какво точно бе сънувал — сънищата, също като удоволствието, му се изплъзваха. От ранна детска възраст, още като момче от делтата на Нил в Египет, той вярваше, че му е отредено величие. Учеше усърдно в училище, а после го приеха в сравнително престижен университет в Източните Съединени щати, където след дълга борба беше успял да убеди американците да го оставят да работи в страната. И за всичките му усилия бе възнаграден с живот в непрекъсната скука. Това бе типично американската скука на уличните задръствания, дълговете по кредитните карти, бързото хранене, пътуванията през уикендите до мола „Тайсънс Корнър“, където разхождаше сина си покрай витрини със снимки на незабулени полуголи жени. Дълго време обвиняваше Аллах за съдбата си. Защо му бе дал видения за величие, а след това го бе направил обикновен човек? Нещо повече, лудата амбиция на Касам го бе принудила да живее в Дома на войната, в страната на неверници. След много размишления обаче той стигна до извода, че Аллах неслучайно го е пратил в Америка. Аллах бе посочил на Касам ел Бана пътя към величието. А с величието щеше да дойде и безсмъртието.
Касам вдигна самсунга си от нощното шкафче и спря металическия носов вой на мюезина. Амина не се събуди. Беше забелязал, че тя не се събуждаше от нищо — плач на дете, гръмотевици, потракване на пръстите му по клавиатурата на лаптопа… Амина също така бе разочарована, ала не от Аллах, а от Касам. Тя бе дошла в Америка с видения от американско риалити шоу за живот в Бел Еър, но се озова на ъгъла до бакалията край Карлин Спрингс Роуд. Жената хокаше всекидневно Касам, че не успява да спечели достатъчно пари, и се утешаваше, като ги вкарваше още по-дълбоко в дългове. Последната ѝ придобивка бе нова луксозна кола. Търговците бяха одобрили покупката въпреки ужасния им кредитен рейтинг. Това можеше да се случи само в Америка, помисли си Касам.
Той се измъкна безшумно от леглото, постла малко килимче и се помоли за пръв път този ден. Докосваше пода с чело съвсем леко, за да не получи синина от молитва, позната още като забиба — арабската дума за тъмна стафида. Такива синини имаха религиозните мъже от неговото село. Ислямът не бе оставил видими следи по Касам. Той не се молеше в джамиите в Северна Вирджиния и доколкото бе възможно, избягваше другите мюсюлмани. Дори опита да промени арабското си име. На последното си работно място — малка компютърна консултантска фирма, беше познат като Кю или Кюбан, което му харесваше заради леко испанското и хип-хоп звучене.
Не бил един от онези мюсюлмани с лице на земята и задник във въздуха, обясняваше той на английски с лек акцент пред колегите си, докато пиеха бира. Бил дошъл в Америка, защото искал да избяга от всичко това. Да, жена му носела хиджаб, ала то имало повече общо с традицията и модата, отколкото с вярата. И макар че бил кръстил сина си Мохамед, това нямало нищо общо с Пророка. Това поне беше вярно. Касам ел Бана бе нарекъл сина си на Мохамед Ата, лидера на заговора от 11 септември. Ата, също като Касам, бе син на делтата на Нил. И това не беше единственото общо нещо между тях.
След като приключи с молитвите, Касам стана и слезе тихо в кухнята, където сложи капсула френско кафе в машината. После във всекидневната направи двеста лицеви опори и петстотин коремни преси. Двете тренировки на ден бяха променили тялото му. Вече не беше кльощавото хлапе от делтата на Нил; имаше тяло на ММА борец. Освен това бе станал майстор по карате и бразилско жиу-жицу. Касам ел Бана, Кюбан, беше машина за убиване.
Завърши тренировката с няколко смъртоносни движения от двете бойни изкуства и след това се върна горе. Амина все още спеше, Мохамед — също. Касам използваше третата спалня на малката къща за кабинет, който беше превърнал в хакерски рай. Влезе, седна на един от трите компютъра и бързо мина през десетина имейл акаунта и страници в социалните мрежи. Още няколко траквания по клавишите го отведоха през вратата на тъмната мрежа, в мрачния интернет свят, скрит под повърхността на официалния. Там можеше да проникне само потребител с правилните протоколи, портове, пароли и софтуерни приложения. Касам беше компютърен специалист и имаше всичко необходимо за това.