Той мина лесно през вратата и скоро се озова пред друга. Правилната парола го пусна през нея, текст му пожела мир и попита каква работа има тук. Той написа отговора си в съответното поле и след кратко забавяне получи съобщение да изчака.
— Ал-хамду ли-ллах — отрони тихо той.
Сърцето му заби по-силно, отколкото по време на тежките му тренировки. Трябваше да въведе паролата два пъти, защото в бързината я сбърка. Отначало текстът, който се появи, изглеждаше безсмислен — редове от букви и цифри без очевидна връзка, — ала правилната парола го превърна в смислен. Касам зачете бавно, защото съобщението не можеше да бъде разпечатано, запазено, копирано или свалено. Самите думи също бяха кодирани, макар той да знаеше точно какво означават. Аллах най-накрая го бе поставил на пътя към величието. А с величието, помисли си той, идваше безсмъртието.
Габриел отказа поканата на Картър да го придружи до Белия дом. Единствената му предишна среща с президента беше напрегната и присъствието му в Западното крило щеше да бъде само безполезно отклоняване на вниманието. Беше далеч по-добре да остави Ейдриън сам да съобщи на администрацията, че американската страна всеки момент щеше да бъде нападната от групировка, която президентът някога бе отписал като слаба и неефективна. Такава новина от устата на израелец щеше само да предизвика скептицизъм — нещо, което не можеха да си позволят.
Габриел обаче прие предложените от Картър тайна квартира на Ен Стрийт, джип на Управлението и охрана. След като си тръгна от Лангли, той се отправи към израелското посолство в далечния Северозападен Вашингтон. Там, в сигурната комуникационна крипта на Службата, провери екипите си в Париж и Лондон, после се обади на Пол Русо в кабинета му на Рю дьо Гренел. Русо току-що се бе върнал от Елисейския дворец, където бе предал същото съобщение, което Ейдриън Картър предаваше в Белия дом. ИДИЛ беше планирала атака на американска земя — най-вероятно за времето, в което френският президент щеше да бъде там.
— Какво друго има в графика му освен срещата в Белия дом с президента и официалната вечеря? — попита Габриел.
— Коктейл във френското посолство — отговори Русо.
— Отменете го.
— Той отказва да прави каквито и да е промени в графика.
— Колко смело от негова страна.
— Изглежда, че и той точно така мисли.
— Колко скоро можеш да дойдеш тук?
— Пристигам в понеделник вечер с първия екип. Ще отседнем в „Четири сезона“.
— Да се видим на вечеря?
— Готово.
От посолството Габриел отиде в тайната квартира за няколко часа крайно необходим сън. Картър го събуди в късния следобед.
— Готови сме — беше всичко, което каза.
— Говори ли с президента?
— За около минута-две.
— Как прие новината?
— Толкова добре, колкото може да се очаква.
— Моето име беше ли споменато?
— О, да.
— И какво?
— Праща ти поздрави.
— Само това ли?
— Поне знае името ти. Мен все още ме нарича Андрю.
Габриел се опита пак да заспи, но не се получи, затова си взе душ и се преоблече. После, придружен от охраната от Управлението, излезе от тайната квартира в последните светли минути от деня. Въздухът бе натежал от приближаваща буря; меднозлатисти листа покриваха червените тротоари. Пи кафе със сметана в сладкарница на Уисконсин Авеню и след това тръгна през Ист Вилидж на Джорджтаун към Ем Стрийт и нейните многобройни магазини, ресторанти и хотели.
Да, мислеше си той, онези щяха да имат други екипи и други цели. И дори да успеят да предотвратят атентата на д-р Лейла Хадауи, най-вероятно след няколко дни пак щеше да има американци, загинали в собствената си страна. И то заради идеология и вяра, родени в регион, който повечето от тях не можеха да намерят на картата. Нямаше как да се разберат разумно с врага, нито да го отпишат. Врагът не се усмири след американското оттегляне от ислямския свят. Америка може и да си бе тръгнала от Близкия изток, мислеше си Габриел, но Близкият изток я бе последвал у дома.
Изведнъж небесата сякаш се продъниха и ненадейният порой накара пешеходците по Ем Стрийт да се разбягат в търсене на подслон. Габриел ги погледа известно време, представяйки си, че те бягаха от нещо друго — мъже с дълги коси и бради, с фамилии, взети от родните им градове. Появата на джипа до тротоара го върна обратно в настоящето. Той се качи с подгизнало кожено яке и пое обратно към Ен Стрийт в дъжда.