— Кой етаж? — попита Натали на английски.
— Осмият е добре. — Акцентът ѝ беше френски, гласът звучеше познато.
Не си казаха нищо повече, докато асансьорът бавно се изкачваше. Щом вратите се отвориха на осмия етаж, Натали излезе първа. Тя поспря, за да се ориентира, и после тръгна по коридора. Привлекателната блондинка я последва и застана до нея, когато тя се изправи пред стая 822. Чак тогава Натали се вгледа в нея за пръв път. И някак си успя да се усмихне.
Това бяха очите на Сафия Бурихан.
При подготовката за пристигането на Натали ФБР бяха пратили двама агенти, мъж и жена, в същия лоби бар на „Кий Бридж Мариот“. Бюрото също така бе влязло в охранителната система на хотела и бе осигурило на Националния антитерористичен център достъп до триста камери. И агентите, и камерите бяха уловили привлекателната руса жена, която се бе качила в асансьора с Натали. Агентите не бяха направили опит да проследят двете жени, но камерите не пропуснаха движението им по полуосветения коридор до вратата на стая 822. ФБР бе проникнало и в нея. Русата жена промърмори нещо на френски, което микрофоните не успяха да уловят. Десет секунди по-късно притъмнената правоъгълна кутийка изчезна от гигантския монитор в Националния антитерористичен център.
— Изглежда, мрежата току-що направи контакт с нея — отбеляза Картър, докато гледаше как двете жени се настаняват в стаята. — Жалко, че телефонът угасна.
— Но не беше неочаквано.
— Не беше — съгласи се Ейдриън. — Щеше да е отвъд най-смелите ни надежди.
Габриел поиска отново да види записа от асансьора. Картър издаде заповед и няколко секунди по-късно той се появи на екрана.
— Хубаво момиче — каза Ейдриън.
— Натали или блондинката?
— Всъщност и двете, но говорех за блондинката. Мислиш ли, че е естествено руса?
— Абсурд. — Алон поиска по-близък план на лицето на русата. Картър пак издаде заповед.
— Позна ли я?
— Да — кимна Габриел, поглеждайки към Пол Русо. — Боя се, че да.
— И коя е?
— Тя не би трябвало да има работа в тази страна — отрони мрачно Габриел. — А щом е тук, значи, има много такива като нея.
55.
Арлингтън, Вирджиния
Френският президент и неговата блестяща съпруга, бивш модел, пристигнаха в Обединената военновъздушна база „Андрюс“ в седем вечерта. Кортежът отведе двойката от предградията на Мериланд до Блеър Хаус — двореца за гости във федерален стил, намиращ се срещу Белия дом на Пенсилвания Авеню. Той беше най-големият, който някой помнеше. Многото затворени улици блокираха мостовете през река Потомак и превърнаха Централен Вашингтон в паркинг за хиляди прибиращи се от работа хора. За нещастие, разбъркването на живота в столицата щеше да става още по-лошо. По-рано същата сутрин „Уошингтън Поуст“ бе публикувал статия, в която пишеше, че операциите по сигурността за френско-американската среща на върха са най-широкомащабните, откакто американският президент бе встъпил в длъжност за втори път. Вестникът съобщаваше, че първостепенната заплаха била от нападение на ИДИЛ. Но дори почитаемият „Поуст“ — с неговите многобройни източници в американската разузнавателна общност, не бе наясно с истинската същност на бедствието, надвиснало над града.
До вечерта интензивните усилия да се спре атаката вече бяха центрирани около хотела в подножието на Кий Бридж в Арлингтън, Вирджиния. В стая на осмия етаж се намираха две жени: едната — агент на израелското разузнаване, а другата — агент на мъжа, наречен Саладин. Присъствието на втората жена на американска земя би тревога в Националния антитерористичен център и из цялата американска система за национална сигурност. Десетина различни държавни агенции се опитваха отчаяно да открият как е успяла да влезе в страната и откога беше там. Белият дом бе осведомен за ситуацията. Говореше се, че президентът бил бесен.
В осем и половина вечерта двете жени решиха да излязат от хотела и да отидат на вечеря. Пиколото им препоръча да избягват Джорджтаун, където било истинска лудница заради промяната на движението. И ги упъти към верига от ресторанти в квартал Кларъндън, Арлингтън. Натали отиде дотам с яркочервената импала и паркира на общински паркинг до булевард „Уилсън“. Ресторантът не изискваше резервации и бе прочут с големината на порциите си и дължината на опашките. Чакането продължи трийсет минути, но имаше една свободна кръгла висока маса в бара. Менюто беше от десет ламинирани и подвързани със спирала страници. Сафия Бурихан го прелисти объркано, беше озадачена.