— Трябва да отида до тоалетната — каза Натали.
— Не може.
— Защо?
— Не е позволено.
Телефонът на Сафия извибрира. Тя прочете съобщението и рязко стана.
— Вече можем да вървим.
Върнаха се на паркинг Б и се качиха на второто ниво. Далечният ъгъл вече бе запълнен с коли. Докато се приближаваха към импалата, Натали отвори багажника с дистанционното, но Сафия бързо го прихлопна.
— Окачи дрехите отзад.
Натали направи каквото ѝ бе наредено. Седна зад волана и запали двигателя, докато Сафия въвеждаше „Кий Бридж Мариот“ в навигацията на телефона си.
— Следвай знаците до изхода — каза тя. — И след това завий наляво.
Кратките доклади от екипите за наблюдение на ФБР се появяваха на екрана в Националния антитерористичен център като информация на таблото за заминаващи самолети на летище: ОБЕКТИТЕ КУПУВАТ ДРЕХИ В „МЕЙСИС“… ОБЕКТИТЕ ПИЯТ КАФЕ В „СТАРБЪКС“… ОБЕКТИТЕ СИ ТРЪГВАТ ОТ МОЛА… Скрити в Ситуационната зала на Белия дом, президентът и неговият екип по национална сигурност бяха издали своята присъда: Слушаме, гледаме, чакаме. Оставете ги да правят каквото искат.
— Добър избор — повтори Габриел.
— Може би — отново кимна Ейдриън. — Или може би не.
В дванайсет и петнайсет червената импала зави към паркинга на „Кий Бридж Мариот“ и отиде на същото място, откъдето бе тръгнала два часа по-рано. Охранителните камери на хотела разказаха част от историята. Кратките информации от наблюдателите на ФБР казваха останалото. Обектите излязоха от колата. Обект едно — израелският агент, взе торбата от „Мейсис“ от задната седалка. Обект две — французойката, взе две големи книжни торби от багажника.
— Какви са тези торби в багажника? — попита Габриел.
Картър мълчеше.
— Откъде са торбите? — повтори той.
Картър изкрещя въпроса към оперативния етаж. Отговорът се появи на екрана няколко секунди по-късно.
Торбите бяха от „Л. Л. Бийн“.
— Мамка му! — изругаха в един глас Алон и Картър.
Натали и Сафия не бяха ходили до „Л. Л. Бийн“.
57.
Белият дом
Много по-късно срещата между американския и френския лидер щеше да бъде запомнена като най-прекъсваната. Три пъти американският президент бе викан в Ситуационната зала. Два пъти отиде сам, като остави френския си колега и най-близките му сътрудници в Овалния кабинет. Третия път отидоха всички. Все пак и двете жени в стая 822 на „Кий Бридж Мариот“ имаха френски паспорти, макар документите и на двете да бяха фалшиви. Накрая двамата лидери успяха да прекарат един час заедно без прекъсване, преди да се появят в Източната зала за съвместна пресконференция. Американският президент остана с мрачно лице през цялото време и отговорите му бяха необичайно бъбриви и разфокусирани. Репортер предположи, че президентът изглежда раздразнен от френския си колега. Нищо не би могло да е по-далеч от истината.
Френският президент си тръгна от Белия дом в 15 часа и се върна в Блеър Хаус. В същия момент Департаментът за вътрешна сигурност издаде внимателно формулирано предупреждение за вероятна терористична атака на американска земя, може би във Вашингтон. След като бюлетинът не успя да привлече достатъчно внимание — само една кабеларка си направи труда да го отрази, — секретарят на ДВС набързо свика пресконференция, за да повтори предупреждението пред камерите. Напрегнатото му поведение ясно показа, че това не бе съобщение, с което цели просто да се застрахова. Опасността бе истинска.
— Ще има ли промени в графика на президента? — попита репортер.
— Засега не — отговори завоалирано секретарят.
След това той изброи няколко стъпки, които ще предприеме федералното правителство, за да предотврати или осуети евентуална атака, макар да не спомена за ситуацията, която се разиграваше от другата страна на река Потомак Там, където в 12,18 часа две жени — обекти едно и две, както бяха известни — се бяха върнали в хотелската си стая след бърза разходка за пазаруване в „Тайсънс Корнър Сентър“. Обект едно бе окачил торбата от „Мейсис“ в гардероба, а обект две бе сложил два подозрителни пакета — пазарски торби от „Л. Л. Бийн“ — на пода близо до прозореца. Микрофоните уловиха три пъти как обект едно пита какво е съдържанието на торбите. Три пъти обект две отказа да отговори.
Цялата система за национална сигурност на Съединените щати отчаяно си задаваше същия въпрос. Как торбите се бяха озовали в багажника на импалата обаче, бе установено доста бързо с помощта на многото охранителни камери на Тайсънс Корнър. Доставката се бе случила в 11,37 предобед на второто ниво на паркинг Б. Мъж с шапка и палто с неопределен етнически произход и възраст бе влязъл в паркинга пеш, с по една торба на „Л. Л. Бийн“ във всяка ръка, и ги бе напъхал в багажника на импалата, която беше оставена незаключена. След това излезе от паркинга, пак пеш, отправяйки се към магистрала 7, където камерите го бяха уловили да влиза в „Нисан Алтима“ с номер от Делауер. Той бе взет под наем в петък следобед от офис на „Херц“ на гара Юниън. Архивите на „Херц“ съобщиха самоличността на клиента — французойка на име Асма Думаз. Името не беше познато на ФБР.