Всичко това не обясняваше съдържанието на торбите, макар че от професионалния начин на доставка можеше да се предположи най-лошото. Един високопоставен служител на ФБР и най-близкият политически съветник на президента веднага препоръчаха незабавно нахлуване в стаята. Но по-спокойни умове, сред които и президентът, надделяха. Камерите и микрофоните щяха да предупредят ФБР в мига, в който двата обекта започнеха да се готвят за атаката. Междувременно подслушвателните устройства имаха потенциала да осигурят безценна информация, например какви са целите и самоличностите на други членове на бойната клетка. За всеки случай спецчастите на ФБР и екипи за спасяване на заложници тихо бяха заели позиции около хотела. За момента управата на „Мариот“ не знаеше нищо.
Сигналът от камерата и микрофоните в стая 822 течеше през Националния антитерористичен център към Белия дом и отвъд. Основната камера беше скрита в конзолата с електрониката — като екран, който държи под око Уинстън Смит19 в неговия апартамент в жилищен дом „Победа“. Обект две лежеше полугола на леглото и пушеше в нарушение на хотелските правила и законите на ИДИЛ. Обект едно, яростен непушач, бе помолила за разрешение да излезе от стаята, за да подиша чист въздух, но обект две ѝ отказа. Обясни, че било харам да излиза.
— Кой го казва? — попита обект едно.
— Саладин.
Споменаването на името на мозъка на организацията подсили надеждите на Националния антитерористичен център и Белия дом, че важна разузнавателна информация скоро ще потече от устата на обект две. Вместо това тя запали нова цигара и включи телевизора с дистанционното. Секретарят по вътрешна сигурност даваше пресконференция.
— Какво казва?
— Предупреждава, че ще има атака.
— Откъде знае?
— Няма да каже.
Обект две, все още с цигара в уста, провери телефона си, в който ФБР и АНС не успяха да проникнат. След това присви очи срещу телевизора. Секретарят по вътрешна сигурност бе приключил пресконференцията. Експерти по тероризма анализираха това, което току-що бе станало ясно.
— Какво казват?
— Същото — обясни обект едно. — Ще има атака.
— Знаят ли за нас?
— Щяха да ни арестуват, ако знаеха.
Обект две не изглеждаше убедена. Тя провери телефона си, направи го отново след петнайсет секунди и пак след още десет. Очевидно очакваше важна информация от мрежата. Тя дойде в 16,47 ч.
— Ал-хамду ли-ллах — прошепна обект две.
— Какво има?
Обект две смачка цигарата и изключи телевизора.
На оперативния етаж на Националния антитерористичен център няколко десетки анализатори и служители гледаха и чакаха. Там бяха и ръководителят на елитна френска антитерористична организация, шефът на йорданската Главна разузнавателна дирекция и бъдещият началник на израелската разузнавателна служба. Само израелецът не можеше да гледа това, което се случи после. Седеше на отредения му стол до извитата маса, опрял ръце върху светложълтото дърво, покрил очите си с длани, и слушаше.
— В името на Аллах, всемилостивия, милосърдния…
Натали записваше предсмъртното си видео.
58.
Александрия, Вирджиния
Денят бе необикновено спокоен в транспортна компания „Доминиън“ в Александрия, Вирджиния. Постъпи само една малка поръчка от жена, която живееше сама и сменяше порутения си апартамент под наем на Капитолийския хълм за малка къщичка в Северен Арлингтън, за която се бе изръсила 700 000 долара. За това трябваше само един камион и двама работници. Единият беше йорданец, а другият — от Тунис. И двамата бяха членове на ИДИЛ и се бяха обучавали и воювали в Сирия. Жената, която работеше като сътрудник на виден републикански сенатор, разбира се, не знаеше това. Тя почерпи мъжете с кафе и курабийки и след приключване на работата им даде голям бакшиш.