— Не трябва ли да тръгваме?
— След минута.
— Къде отиваме?
Сафия не отговори.
— Трябва да ми кажеш целта — тихо изрече Натали.
— Много скоро ще разбереш.
Гласът ѝ бе крехък като изсъхнали листа. Беше бледа като труп.
— Мислиш ли, че е вярно? — попита тя. — Мислиш ли, че ще отидем в рая, след като бомбите избухнат?
„Не знам ти къде ще отидеш — помисли си Натали, — но няма да е в любящата прегръдка на Бог.“ Ала на глас каза:
— Защо да не е вярно?
— Понякога се чудя дали не е просто… — Гласът ѝ отново затрепери.
— Просто какво?
— Нещо, което мъже като Джалал и Саладин говорят на жени като нас, за да ги превърнат в мъченици.
— Саладин би облякъл жилетката, ако беше тук.
— Наистина ли?
— Срещнах се с него, след като ти си тръгна от лагера в Палмира.
— Знам. Той много те харесва. — Нотка на ревност отекна в гласа ѝ. Като че ли все още бе способна на поне една друга емоция освен страха. — Каза ми, че си му спасила живота.
— Така е.
— А сега той те праща на смърт.
Натали не отговори.
— Ами хората, които ще убием тази вечер? — попита Сафия. — Или хората, които убих в Париж?
— Те са неверници.
Детонаторът изведнъж запари в ръката на Натали, сякаш стискаше горящ въглен. Най-много от всичко на света искаше да свали жилетката от тялото си. Огледа се из стаята.
Нали ме наблюдавате? Какво още чакате?
— Аз убих онази жена във Франция — призна неочаквано Сафия. — Онази Вайнберг, еврейката. Тя щеше да умре от раните си, ала въпреки това я прострелях. Боя се… — И замълча.
— От какво се боиш?
— Ами че ще я срещна пак в рая.
Натали не можеше да избере отговор от морето от лъжи, бушуващи в мислите ѝ. Постави ръка върху рамото на Сафия леко, за да не я стресне.
— Не трябва ли да тръгваме?
Сафия се взря мрачно в мобилния си телефон, вцепенена от страх. След това се изправи неуверено. Беше толкова разтреперена, че Натали се побоя да не натисне случайно детонатора, докато се опитва да запази равновесие.
— Как изглеждам? — попита тя.
„Като жена, която знае, че има само минути живот“, помисли си Натали.
— Изглеждаш прекрасно, Сафия. Ти винаги изглеждаш така.
След това Сафия тръгна към вратата и я отвори без колебание, но Натали търсеше нещо из смачканите чаршафи и одеяла. Беше се надявала да чуе звука от изстрел, който да прати приятелката ѝ на път към рая. Вместо това чу гласа на Сафия. Страхът се бе изпарил. Тя прозвуча леко раздразнено.
— Какво чакаш? — попита я. — Време е.
60.
Белият дом
Официалната вечеря по график трябваше да започне в осем часа вечерта. Френският президент и неговата съпруга пристигнаха навреме пред Северния портик, след като прекосиха улицата от Блеър Хаус за рекордно време под най-засилената охрана, която някой бе виждал. Те бързо влязоха вътре, сякаш опитваха да избягат от внезапен порой, и се срещнаха с американския президент и първата дама, които ги очакваха във фоайето. И двамата бяха официално облечени. Усмивката на президента беше ослепителна, но ръкостискането му бе изпълнено с напрежение, а дланта му — влажна.
— Имаме проблем — тихо изрече той, докато светкавиците на фотоапаратите го заслепяваха.
— Проблем ли?
— Ще обясня след малко.
Времето за снимки бе много по-кратко от обикновено — точно петнайсет секунди. След това президентът поведе групата през широкия коридор. Първата дама и съпругата на френския държавен глава завиха наляво, към Източната зала. Двамата държавни ръководители поеха надясно, към Западното крило. Долу в Ситуационната зала имаше място само за правостоящи — директорите бяха на съответните си места, заместниците и сътрудниците се бяха строили покрай стените. На един от екраните се виждаше как две жени — едната руса, а другата тъмнокоса — вървят по хотелски коридор. Президентът бързо въведе френския си колега в ситуацията. Няколко минути по-рано Сафия Бурихан бе извадила две самоубийствени жилетки. Бързата евакуация на хотела бе отхвърлена, защото щеше да отнеме много време, а и беше прекалено рискована. Директна атака на стаята също бе изключена.
— Е, какво ни остава? — попита френският президент.
— Екипи на спецчастите и на отдела за спасяване на заложници стоят под прикритие пред хотела и във фоайето. Ако им се удаде възможност да убият Сафия Бурихан без косвени невинни жертви, те ще поискат разрешение да стрелят.