Работата му изисквала да стане познавач на израелското тайно разузнаване. У него се появило завистливо възхищение към Службата и Ари Шамрон, големия шпионин, който я ръководел почти трийсет години с известни прекъсвания. Започнал да се възхищава и на постиженията на прочутото протеже на Шамрон, легендарния убиец и агент на име Габриел Алон.
— И представи си моята изненада — призна той на Натали — да го видя да се разхожда из фоайето на хотел „Четири сезона“ във Вашингтон. А после да чуя и ти да произнасяш името му.
След като завърши с въвеждащите забележки, започна да разпитва Натали за всички детайли на операцията: за живота ѝ преди присъединяването към израелското разузнаване, за вербуването ѝ, за въвеждането ѝ на терен. Знаейки, че скоро я грози обезглавяване, Натали нямаше причина да му помага, освен ако не искаше да забави неизбежната си смърт. Това бе достатъчен мотив, защото тя беше наясно, че изчезването ѝ нямаше да остане незабелязано. Саладин, със своето любопитство на шпионин, ѝ бе дал възможност да спре часовника. Той първо я попита за истинското ѝ име. Тя се съпротивлява няколко безценни минути, докато мъжът гневно се закани да я накълца със същия нож, с който щеше да отреже главата ѝ.
— Амит — каза тя накрая. — Казвам се Амит.
— Амит коя?
— Меридор.
— Откъде си?
— От Яфа.
— Как се научи да говориш арабски толкова добре?
— В Яфа има много араби.
— А френският?
— Живях в Париж няколко години като дете.
— Защо?
— Родителите ми работеха за Външното министерство.
— Лекар ли си?
— И то много добър.
— Кой те вербува?
— Никой. Аз сама кандидатствах за работа в Службата.
— Защо?
— Исках да служа на страната си.
— Това ли е първото ти участие в акция?
— Не, разбира се.
— Французите участват ли?
— Никога не работим с други служби. Предпочитаме да се справяме сами.
— Синьо и бяло? — попита Саладин, използвайки девиза на израелската военна и разузнавателна машина.
— Да — кимна бавно Натали. — Синьо и бяло.
Въпреки пропитата с напрежение ситуация, Саладин настояваше тя да бъде надлежно забулена по време на разпита. В къщата нямаше абая, затова я покриха с чаршаф, взет от едно от леглата. Само можеше да си представи как изглежда — комична фигура, покрита с бял плат, но пък той ѝ даваше преимуществото на личното пространство. Тя лъжеше с пълната увереност, че Саладин не можеше да види издайнически сигнали за измама в очите ѝ. Успя да се представи пред него и като вътрешно спокойна, дори в мир със себе си, когато всъщност мислеше само за болката, която щеше да изпита, когато изсвисти острието…
След като зрението ѝ бе отнето, слухът ѝ се изостри. Тя успяваше да проследи затруднените движения на Саладин из стаята и да локализира четиримата въоръжени терористи на ИДИЛ. А високо над къщата чуваше бавните, лениви обиколки на едномоторен самолет. Усещаше, че и Саладин го чува. Той млъкна за миг, докато самолетът се отдалечи, и след това продължи разпита:
— Как успя да се преобразиш така убедително в палестинка?
— Минах специално обучение.
— Къде?
— В Негев.
— Има ли и други агенти на Службата, които са проникнали в ИДИЛ?
— Да, много.
— Как се казват?
Тя му назова шест имена — четири мъжки и две женски. Обаче побърза да допълни, че не знае какво е естеството на поставените им задачи. Знаеше само, че самолетът се бе върнал над малката къщичка с форма на буквата А. Помисли си, че и Саладин го бе разбрал. Той имаше само един последен въпрос: Защо бе спасила живота му в онази къща с много стаи и вътрешни дворове край Мосул?
— Исках да спечеля доверието ти — искрено отговори тя.
— Успя — призна той. — А след това го предаде. И заради това, Маймонид, тази вечер ще умреш.
В стаята настъпи тишина, но не и в небето над тях. Заслушана в шума от самолета, Натали следеше потропването и бавния провлачен ход на Саладин през стаята към входната врата. Това бе последното нещо, което чу от него.