— Не съм извършил никакви грехове — каза Габриел. — И не търся опрощение.
Точно тогава мобилният телефон на Русо завибрира в джоба му, а няколко секунди по-късно същият звук се чу и от телефона на Габриел. Той пак първи извади своя, както някога — пистолета. Беше важно съобщение от булевард „Цар Саул“. ГДВС бе изпратила подобно съобщение на Русо.
— Изглежда, че нападението на Центъра „Вайнберг“ е било само началото. — Русо прибра телефона си в джоба на сакото и се загледа в калдъръма, на който бе паднал Сабри ал Халифа. — Дали и този, когото наричат Саладин, ще свърши по същия начин?
— Ако имаме късмет.
— Кога можете да започнете?
— Тази вечер.
11.
Амстердам — Париж
По-късно почти със сигурност щеше да бъде установено, че атентатите в Париж и Амстердам са били смъртоносно дело на един и същ човек. Отново бомбата беше скрита в обикновен бял ван, макар в Амстердам той да бе „Форд Транзит“, а не „Рено“. Взривът избухна точно в четири и половина в центъра на оживения амстердамски пазар „Алберт Кейп“.
Колата влязла там рано сутринта и останала незабелязана през целия ден, докато хиляди пазаруващи минавали в пълно неведение покрай нея под хладното пролетно слънце. Ванът бил шофиран от жена на около трийсет години с руса коса, дълги крака, тесен ханш, джинси, блуза с качулка и поларен елек. Това бе установено от охранителните камери, а не с помощта на свидетели. Полицията не можа да намери сред оцелелите нито един, който да си спомня, че я е видял.
Пазарът, който се смята за най-големия в Европа, се намира в старата част на града. От двете страни на улицата има сергии, а зад тях — амфитеатрално подредени тухлени къщи с магазини и ресторанти на приземните етажи. Много от продавачите са от Близкия изток и Северна Африка и това беше отбелязано от няколко репортери и експерти по тероризъм още в първите часове след атентата. Те виждаха в това доказателство, че извършителите са били вдъхновени не от радикален ислям, а от друга вяра, макар че не можаха да я назоват, когато ги притиснаха. Най-накрая изследователка на исляма от Кеймбридж обясни привидния парадокс. Мюсюлманите от Амстердам, каза тя, живеят в град, в който наркотиците и проституцията са легализирани, в който властват светските закони, а не тези на Аллах. В очите на мюсюлманските екстремисти те са вероотстъпници. А единственото наказание за вероотстъпничество е смърт.
Свидетелите си спомняха не оглушителния грохот на експлозията, а дълбоката смразяваща тишина след това. После се чул стон, детски плач, продължителен звън от мобилен телефон, който умолявал за отговор. За няколко минути гъст черен дим скривал ужаса. След това постепенно пушекът се разнесъл и се показала апокалиптична картина: мъртъвци без крайници, оцелели с омазани от сажди лица, целите в дрипи, които се скитали замаяни сред отломките. Обувките от сергия били пръснати сред обувките на загиналите. Навсякъде имало смачкани плодове сред локви от кръв, носел се аромат на печено агнешко с кимион и куркума, който изведнъж станал противен.
Бързо последва поемането на отговорност. Първо от неясна клетка в размирна Либия, после от „Ал Шабаб“ — сомалийска група, която тероризира Източна Африка. Накрая в популярна социална мрежа се появи видео. В него мъж с черна качулка, говорещ на английски с акцент от Източен Лондон, заяви, че атаката е дело на ИДИЛ и предстоят нови покушения. След това продължи на смесица от английски и арабски да произнася несвързана проповед за армиите на Рим и сирийско градче на име Дабик. Телевизионните коментатори бяха объркани, не беше само изследователката на исляма от Кеймбридж.
Реакциите се сменяха от гняв през неверие до надменни обвинения. Във Вашингтон президентът заклейми атентата като „необуздан акт на убийство и варварство“, макар че странно защо не спомена мотивите на извършителите, нито исляма — радикален или някакъв друг. Опонентите му в Конгреса бързо го обвиниха за атаката: ако той рязко не бил изтеглил американската армия от Ирак, ИДИЛ никога нямало да пусне корени в съседна Сирия. Говорителят на президента по-късно отхвърли предложенията, че е дошло време армията на Щатите да се бие директно с ИДИЛ.
— Имаме стратегия — каза той. След това с непроницаемо лице добави: — И тя работи.
В Нидерландия обаче местните власти нямаха време да се занимават с виновните, защото бяха прекалено заети да търсят оцелели сред отломките и да издирват около трийсетгодишната жена с руса коса, дълги крака, тесен ханш, джинси, блуза с качулка и поларен елек, докарала колата бомба в пазара. Два дни името ѝ остана мистерия. След това на второ видео в същата социална мрежа се появи мъжът, говорещ с акцент от Източен Лондон. Този път той не беше сам. Две забулени жени стояха до него. Едната мълча през цялото време, а другата обясни, че се казва Маргрет Янсен, приела исляма холандка от крайбрежния град Нордвейк. И призна, че тя е поставила бомбата, за да накаже богохулниците и неверниците в името на Аллах и Мохамед, вечна им слава.