По-късно същия ден AIVD — холандската служба за разузнаване и вътрешна сигурност, потвърди, че Маргрет Янсен е пътувала до Сирия преди осемнайсет месеца. Останала там около половин година. Позволили ѝ да се върне в Нидерландия, след като убедила властите, че се е отрекла от връзките си с ИДИЛ и глобалното джихадистко движение. Службата за сигурност поставила жената под наблюдение — следили и изявите ѝ в мрежата, но то било свалено, след като тя не дала никакви признаци, че продължава да е замесена в дейности, свързани с радикалния ислям. Очевидно, призна говорител на разузнаването, преценката е била погрешна.
За минути киберстаите на дигиталния халифат пламнаха от развълнувани разговори. Маргрет Янсен внезапно се превърна в новия символ на глобалния джихад — бившата християнка от европейска страна сега сееше смърт и бе член на общността на вярващите. Но коя беше другата жена във видеото? Тази, която мълчеше? Отговорът не дойде от Амстердам, а от приличаща на крепост сграда в парижкия квартал Льовалоа-Пере. Втората жена, съобщи началникът на ГДВС, е Сафия Бурихан, едната извършителка на атентата в Центъра „Вайнберг“.
Преди да прекрати наблюдението на Маргрет Янсен, холандската служба за сигурност бе събрала дебело досие с доклади от проследявания, снимки, есемеси и истории на търсене в интернет, заедно с информация за приятели, членове на семейството и съратници от глобалното джихадистко движение. Пол Русо получи копие от досието по време на среща в централата на AIVD в Хага и при завръщането си в Париж го предаде на Габриел в тиха бирария на Рю дьо Мироменил, осми арондисман. Досието беше дигитализирано и съхранено на сигурна флашка. Русо я плъзна по масата под салфетка с цялата дискретност на изстрел в празен параклис. Нямаше значение: в бирарията седеше само един дребен плешив мъж в добре скроен костюм с екстравагантна бледолилава вратовръзка. Пиеше „Кот дю Рон“ — вино от долината на Рона, и четеше последния брой на „Фигаро“, пълен с новини от Амстердам. Габриел пъхна флашката в джоба на сакото си, без да прави никакво усилие да се прикрие, след това попита Русо за настроенията в централата на AIVD. Вече бяха изоставили учтивата форма и си говореха на „ти“.
— Цари нещо средно между паника и примирение — обясни Русо. — Засилват наблюдението над познати ислямски екстремисти и търсят човека, сглобил бомбата, както и други елементи от мрежата. — Той снижи глас и добави: — Чудеха се дали имам някакви идеи.
— Спомена ли Саладин?
— Сигурно ми се е изплъзнало от ума — каза Русо с лукава усмивка. — Но в някакъв момент ще трябва да направим официално изявление с нашите приятели от Европа.
— Те са ваши приятели, не мои.
— Имаш ли опит с холандските служби?
— Никога не съм имал удоволствието да посетя Нидерландия.
— Някак си ми се струва трудно да го повярвам. — Русо погледна към дребния плешив мъж от другата страна на помещението. — Твой приятел ли е?
— Има магазин от отсрещната страна на улицата.
— Откъде знаеш?
— Видях го да излиза и да заключва вратата.
— Колко си наблюдателен. — Пол погледна към притъмняващата улица. — Антики ли продава?
— Стари микроскопи и подобни неща — обясни Габриел.
— Интересно е.
Русо се загледа в чашата си за кафе.
— Май не бях единственият чуждестранен посетител в централата на AIVD вчера. Дойде и един американец.
— От ЦРУ?
Русо кимна.
— Местен или от Лангли?
— Второто.
— Имаше ли си име?
— Не и такова, което холандските ми домакини да поискат да споделят с мен. Намекнаха обаче, че американският интерес е силен.
— Колко ободряващо.
— Очевидно Белият дом е загрижен, че атака на тяхна територия в края на втория мандат на президента може да се окаже пагубна за наследството му. ЦРУ е под огромен натиск да се погрижи това да не се случи.