Выбрать главу

— Значи, все пак ИДИЛ не са младежкият отбор.

— Затова — продължи Русо — ЦРУ очаква пълно сътрудничество от приятелите и партньорите на Америка тук, в Европа. Мъжът от Лангли трябва да пристигне в Париж утре сутринта.

— Може би ще е по-разумно ти да прекараш известно време с него.

— Името ми вече е в списъка с гости.

Габриел подаде на Русо къс хартия, сгънат на четири.

— Какво е това?

— Списък с допълнителни досиета, които са ни необходими.

— Колко още ще чакаме?

— Малко — кимна Габриел.

— Така каза и вчера, и онзиден. — Русо пъхна листа във вътрешния джоб на туиденото си сако. — Ще ми обясниш ли някога къде работиш с твоите сътрудници?

— Искаш да кажеш, че още не сте разбрали?

— Не сме опитвали.

— Някак си — каза Габриел — ми се струва трудно да го повярвам.

Той стана, без да каже и дума повече, и излезе на улицата. Навън притъмняваше. Русо го гледаше как се отдалечава по тротоара, последван дискретно от най-добрите опашки на група „Алфа“. Дребният плешив мъж с бледолилавата вратовръзка сложи няколко банкноти на масата и си тръгна, като остави Русо сам в бирарията, единствено в компанията на мобилния му телефон. Минаха пет минути, преди той най-накрая да светне. Беше съобщение от Кристиан Бушар.

— Мамка му! — изруга тихо Пол.

Алон отново им се бе измъкнал.

12.

Париж

С два рутинни хода за избягване на следене — обратен завой в еднопосочна улица и кратко отбиване в бистро със заден изход през кухнята — Габриел се измъкна от най-добрите преследвачи от група „Алфа“ на Пол Русо. След това пеша, с метрото и с такси се добра до малък жилищен блок край Булонския лес. Според табелката на домофона обитателят на 4Б се казваше Гузман. Габриел натисна бутона, изчака тракването на автоматичната ключалка и влезе.

Горе Михаил Абрамов свали веригата на вратата. Въздухът лютеше от дим. Габриел надникна в кухнята и видя Ели Лавон, който се опитваше да потуши пожар, възникнал в микровълновата печка. Лавон беше дребен мъж с рядка чорлава коса и лице, което не можеш да запомниш. Външността му, както много неща у него, бе измамна. Беше роден хищник и хамелеон, смятаха го за един от най-добрите проследяващи агенти, обучавани някога в Службата. Според прочутия израз на Ари Шамрон, Лавон можеше да изчезне, докато се здрависва с теб. Не беше далеч от истината.

— Колко време ти отне да им се измъкнеш този път? — попита Ели, докато хвърляше изгорялата пластмаса в мивката.

— По-малко, отколкото на теб ти е трябвало да подпалиш този обезопасен апартамент.

— Е, не гледах часовника. Познаваш ме, никога не съм бил добър с числата.

Което не беше вярно. Лавон случайно беше и способен финансов разследващ агент, който сам бе успял да проследи богатства на стойност милиони долари, окрадени по време на холокоста. А по образование беше археолог и копаенето му се удаваше.

Габриел влезе във всекидневната. Яков Росман, водещ офицер ветеран, който говореше арабски, май бе станал свидетел на поругаването на лаптопа му. Йоси Гавиш и Римона Щерн се бяха проснали на дивана като студенти. Йоси беше висш служител в отдел „Проучване“, както наричаха в Службата аналитичното звено. Висок, в сако от туид, оплешивяващ, той бе завършил древни езици и антична литература в оксфордския колеж „Ол Соулс“ и говореше иврит с изявен английски акцент. Освен това имаше малко опит и в актьорската професия — основно Шекспир — и беше даровит челист. Римона работеше в звеното на Службата, което шпионираше иранската ядрена програма. Тя имаше пясъчноруса коса, ханш, създаден за раждане, и нрав, който бе наследила от Ари Шамрон, неин вуйчо. Габриел я познаваше от дете. Най-свидните му спомени бяха за безстрашно момиче на тротинетка, което се спуска по стръмната алея на прочутата вила на вуйчо ѝ.

Петимата оперативни агенти и аналитици бяха членове на екип, познат като „Барак“, еврейската дума за светкавица, заради умението им да действат бързо. Заедно бяха воювали и понякога близали рани из тайните бойни полета, простиращи се от Москва до Карибите, провеждайки някои от най-легендарните операции в историята на израелското разузнаване. Габриел беше основател и ръководител на екипа, но шестият му член — Дина Сарид, беше неговата съвест и институционална памет. Дина бе най-големият специалист по тероризъм на Службата, истинска ходеща база данни, която знаеше наизуст времето, мястото, извършителите и жертвите на всяка атака на палестинския или ислямския тероризъм срещу Израел и Запада. Талантът ѝ бе в това да вижда връзките там, където другите съзираха само вихрушки от имена, числа и думи.