— Като майка ви и баща ви.
— Очевидно си прочела много внимателно некролога ми.
— Беше очарователен, само че много тъжен. — Тя се обърна и се загледа в ширналите се земи. — Защо съм тук?
— Първо — да обядваме. После ще говорим.
— А ако искам да си тръгна?
— Ще си тръгнеш.
— А ако остана?
— Мога да ти обещая само едно нещо, Натали. Животът ти повече никога няма да бъде същият.
— Какво бихте направили вие, ако бяхте на мое място?
— Вероятно щях да ти кажа да намериш някого другиго.
— Е — въздъхна тя, — как бих могла да откажа такова предложение? Ще ядем ли? Умирам от глад.
18.
Нахалал, Израел
Те я бяха измъкнали от видимия свят, без да направят нито една вълничка на повърхността, и я бяха завели незабелязано в своята пасторална тайна цитадела. Сега идваше трудното — проучването, изследванията, разпитите. Целта на това неприятно упражнение бе да се определи дали д-р Натали Мизрахи, някога от Марсилия, а напоследък от Рехавия в Западен Йерусалим, е подходяща като характер, интелектуално и политически за работата, която имаха предвид. За нещастие, тази работа бе такава, че никоя жена не би я пожелала доброволно, помисли си Габриел.
Вербовката, казваше великият Ари Шамрон, е като съблазняването. А повечето съблазнявания, дори и тези, извършвани от обучени разузнавачи, изискват двустранно изливане на душите. Обикновено вербовчикът се прикрива под фалшива самоличност и измисля легенда, която носи като костюм и вратовръзка, и я сменя, когато си поиска. Ала сега, в долината на неговото детство, Габриел изля пред Натали Мизрахи своята истинска душа.
— За протокола — започна той, след като настани Натали на масата за обяд, — името, което си прочела във вестниците след предполагаемата ми смърт, е истинското ми. Не е псевдоним, не е работно, а това, което ми е дадено при раждането. За съжаление, много други подробности за живота ми също бяха верни. Аз бях член на групата, която отмъсти за убийството на нашите сънародници в Мюнхен. Застрелях втория в йерархията на ООП8 в Тунис. Синът ми загина от бомба във Виена. Съпругата ми бе тежко ранена. — Той не спомена, че се е оженил повторно и че пак е станал баща. Дотук стигаше желанието му да бъде правдив.
Той посочи над долината, обагрена в зелено и кафяво към планината Табор и продължи да разказва: роден е в кибуца Рамат Давид няколко години след основаването на държавата Израел. Майка му пристигнала тук през 1948 г., след като се измъкнала полужива от Аушвиц. Срещнала мъж от Мюнхен, писател и интелектуалец, избягал в Палестина преди войната. В Германия се наричал Гринберг, но в Израел приел еврейското име Алон. След като се оженили, се заклели да имат шест деца, по едно за всеки милион избити, но утробата ѝ могла да роди само едно. Нарекла детето Габриел — на божия вестител, защитник на Израел и тълкувател на виденията на Даниил. А след това буквално му обърнала гръб.
Именията и селищата в ранния Израел били места, пълни с мъка. Там мъртвите крачели сред живите, които правели всичко по силите си, за да оцелеят в чуждата земя. В малкия дом от бетонит, обитаван от семейство Алон, до снимки на любими хора, погълнати от огньовете на холокоста, горели свещи. Те нямали други надгробни плочи. Станали на дим във въздуха, на пепел в реката.
Семейство Алон не обичало особено иврит, затова вкъщи говорели на немски. Бащата на Габриел имал баварски акцент, майка му пък приказвала като типична берлинчанка. Била склонна да изпада в меланхолия и да сменя рязко настроенията си, а кошмари разстройвали съня ѝ. Рядко се смеела, почти никога не се и усмихвала, не можела да изразява радост по празници, не обичала да яде и пие. Носела винаги дълги ръкави, дори и в горещото като пещ лято, и всяка сутрин слагала нова лепенка върху татуирания на ръката ѝ номер. Наричала го белег на еврейската слабост, нейната емблема на еврейския срам. Като дете Габриел се научил да е тих около нея, за да не буди демоните ѝ. Само веднъж се осмелил да я попита за войната. След като му разказала набързо и неясно за престоя си в Аушвиц, тя изпаднала в дълбока депресия и останала на легло много дни. Никога повече в дома на семейство Алон не споменали за холокоста. Габриел се затворил и усамотил. Когато не рисувал, правел дълги кросове покрай напоителните канали в долината. Станал естествен пазител на тайни, идеалният шпионин.
— Иска ми се моята история да е уникална, Натали, но не е. Семейството на Узи е от Виена. Всички те не са сред нас. Предците на Дина са от Украйна. Убити са в Бабий Яр. Баща ѝ бил също като майка ми, единственият оцелял, последното дете. Когато пристигнал в Израел, приел името Сарид, което означава „останка“. И щом се родило последното му, шесто дете, го кръстил Дина.
8
Организация за освобождение на Палестина, призната от ООН за единствения законен представител на Палестинската автономия. До 1991 г. е считана от САЩ и Израел за терористична организация. Призната е официално от тях през 1993 г. — Б.пр.