— Това си е наша работа.
— Искам си обратно онези писма.
— Какви писма?
— Които взехте от спалнята ми.
Габриел погледна укорително към Узи Навот. Той сви едрите си рамене, сякаш за да каже, че е възможно — всъщност беше вярно без никакво съмнение — някои лични писма да са били отмъкнати от апартамента на Натали.
— Собствеността ти — обеща с извинителен тон Габриел — ще ти бъде върната възможно най-скоро.
— Колко мило от ваша страна. — Гласът ѝ потрепна от неприкрито презрение, режеше като нож.
— Не се ядосвай, Натали. Всичко е част от процес.
— Но аз никога не съм кандидатствала за работа в…
— Службата — поясни Габриел. — Наричаме я просто Службата. И никой не е молил да работи за нея. Нас ни канят. Така стават нещата.
— Защо точно аз? Не знам нищо за вашия свят и за това което вършите.
— Ще ти издам още една малка тайна, Натали. Никой от нас не знае. Никой не получава магистърска степен за разузнавач. Ако човек е умен, иновативен, притежава определени способности и личностни характеристики, останалото го научава. Обучението ни е много интензивно. Никой, дори британците, не подготвя шпионите си толкова добре. Когато приключим с теб, ти повече няма да си една от нас. Ти ще си една от тях.
— От кои?
Габриел отново се загледа към арабското село.
— Кажи ми нещо, Натали. На какъв език сънуваш?
— На френски.
— Ами на иврит?
— Още не.
— Никога?
— Не, никога.
— Това е добре — кимна Габриел, взирайки се все още в селото. — Може би трябва да продължим този разговор на френски.
19.
Нахалал, Израел
Но преди да отиде по-далеч, Габриел даде на Натали още един шанс да си тръгне. Тя можеше да се върне в Йерусалим, при работата си в „Хадаса“, при видимия свят.
Призна ѝ, че тя вече има досие, ала то щеше да бъде нарязано и изгорено. Нямаше да я винят, ако им обърне гръб; щяха да винят само себе си, че не са успели да сключат сделката. Щяха да говорят за нея само добро или нищо. И винаги да я помнят като жената, която се измъкна.
Габриел ѝ каза всичко това не на иврит, а на френски. И когато тя му даде отговора си, обмисляйки го само за миг, го направи на същия език, на който сънуваше. Заяви, че ще остане, но при единственото условие той да ѝ обясни защо искат от нея да се присъедини към тайния им клуб за избрани.
— Shwaya, shwaya — отговори Габриел. Това бе арабски израз, който в този контекст означаваше „малко по малко“.
След това без никакво предисловие ѝ разказа за мъжа, когото наричаха Саладин. Не за сина на кюрдския наемен войник, обединил Арабския свят и превзел Йерусалим от кръстоносците, а за Саладин, който за няколко дни проля кръв на неверници и вероотстъпници в Париж и Амстердам. В Службата не знаеха истинското му име, нито националността му, макар бойният му псевдоним съвсем да не бе случаен. Той предполагаше, че е амбициозен мъж, който се интересува от история и има визия как да използва масовите убийства като средство за обединение на Арабския и ислямския свят под черното знаме на ИДИЛ и халифата. Но като оставим крайната му цел настрани, този човек очевидно беше зъл гений със значителни умения в тероризма. Под носа на западното разузнаване беше изградил мрежа, по която можеха да се пращат мощни, пренасяни с коли взривни устройства до внимателно подбрани цели. Може би тактиката му щеше да остане същата, а вероятно имаше и по-големи планове. И в двата случая обаче трябваше да унищожат мрежата.
— А нищо не убива една мрежа по-бързо — каза Габриел — от предложението към лидера за откуп.
— Какъв откуп? — попита Натали.
Габриел мълчеше.
— Да го убиете? Това ли имате предвид?
— Убием, елиминираме, премахнем, ликвидираме — ти избери думата. Боя се, че за мен думите никога не са имали особено значение. Аз съм в бизнеса със спасяването на невинни животи.
— Не бих могла…
— Да убиеш някого ли? Не се тревожи, не те караме да станеш войник или специален оперативен работник. Имаме много мъже в черно, които са обучени за този вид работа.
— Като вас.
— Това беше преди много време. Сега воювам с враговете ни от удобното бюро. Вече съм герой от заседателната зала.
— Друго писаха за вас в „Хаарец“.
— Дори уважаваният „Хаарец“ понякога греши.
— Както и шпионите.
— Имаш нещо против шпионажа, така ли?
— Само когато шпионите вършат укорителни неща.
— Като например?
— Изтезания — отвърна тя.