— Никого не изтезаваме.
— Ами американците?
— Да оставим янките засега. Ала аз се питам друго — добави той. — Имаш ли някакви философски или морални възражения да участваш в операция, която би завършила с нечия смърт.
— Това може да ви се стори шокиращо, господин Алон, но никога досега не съм размишлявала върху този въпрос.
— Ти си лекар, Натали. Обучавана си да спасяваш живот. Дала си клетва. Ето, вчера например си лекувала млад мъж, виновен за смъртта на двама души. Със сигурност ти е било трудно.
— Никак даже.
— Защо?
— Защото това ми е работата.
— Все още не си отговорила на въпроса ми.
— Отговорът ми е „не“ — каза тя. — Нямам философски или морални възражения да участвам в операция, която би завършила със смъртта на мъж, отговорен за атентатите в Париж и Амстердам. Стига през това време да не паднат невинни жертви.
— Струва ми се, Натали, че май намекваш за американската програма с дронове.
— И Израел прави въздушни удари.
— Е, някои от нас не са съгласни с тази стратегия. Предпочитаме специалните операции пред въздушните удари винаги, когато е възможно. Само че нашите политици са се влюбили в идеята за така наречената чиста война. Дроновете правят това възможно.
— Но не и за хората от другата страна.
— Така е. Погубват се прекалено много невинни животи. Но най-добрият начин да се погрижим това да не се случва, е доброто разузнаване. — Той млъкна и добави: — И точно тук ти се вписваш в картината.
— Какво искате да направя?
Той се усмихна. Shwaya, shwaya…
Тя още не бе докоснала храната си, никой от тях не беше вкусил и залък, така че, преди да продължи, Габриел настоя да похапнат. Но не послуша собствения си съвет, в интерес на истината никога не бе обичал да обядва. И докато другите се възползваха от храната, която дължаха на одобрена от Службата фирма за кетъринг от Тел Авив, той заговори за детството си в долината: за арабските нападения от хълмовете на Западния бряг; за отговора на израелците; за Шестдневната война, отнела баща му; за войната на Йом Кипур, отнела вярата му, че Израел е неуязвим… Поколението на основателите вярвало, че еврейска държава в историческите палестински земи ще донесе напредък и стабилност в Близкия изток. И въпреки това, във всички съседни на Израел страни и в арабската периферия гневът и омразата продължаваха да тлеят дълго след като държавата възникна, а обществата им изпаднаха в застой под натиска на монарси и диктатори. Докато останалият свят напредваше, арабите въпреки огромните си залежи на петрол, вървяха назад. Техните радиостанции бълваха огън и жупел по евреите, докато собствените им деца ходеха боси и гладни. А вестниците им печатаха кървави клевети, които малцина араби можеха дори да прочетат. Арабските владетели забогатяваха, докато народите им нямаха нищо друго освен унижение и омраза — и исляма.
— Дали нося вина за това объркване? — Габриел не отправи въпроса си конкретно към някого и никой не отговори. — Дали то се случи, защото аз живях в тази долина? Дали ме мразят, задето пресуших блатата, убих комарите и направих земята плодородна? Ако аз не бях тук, дали арабите щяха да са свободни, богати и стабилни?
За един кратък период, продължи той, изглеждаше, че мирът наистина бе възможен. Случи се историческото ръкостискане на Южната морава в Белия дом. Арафат се премести в Рамала, израелците изведнъж се успокоиха. Само че през цялото това време синът на саудитски строителен милиардер е създавал организация, позната като Ал Кайда, или Базата. Въпреки цялата религиозна страст на Осама бин Ладен, построената от него мрежа бе много бюрократична. Законите и работните ѝ правила приличаха на тези във всяка съвременна компания. Те обхващаха всичко — от отпуски до медицински осигуровки, самолетни билети и бюджет за мебели. Имаха дори правила за пенсии по инвалидност. Желаещите да влязат в афганистанските тренировъчни лагери на Бин Ладен е трябвало да попълват дълги въпросници. Нито един аспект от живота на потенциалния войник не оставал без обследване.
— Но ИДИЛ са различни. Да, и те имат въпросник, но той дори не се доближава до този на Ал Кайда. И затова си има причини. Виждаш ли, Натали, халифатът без хора не е халифат. Той е само парче безлюдна пустиня между Халеб и Сунитския триъгълник в Ирак. — Той замълча. След това повтори: — И точно тук ти се вписваш в картинката.
— Не може да говорите сериозно — тихо възрази Натали.
Ала безизразното му лице показваше, че е напълно сериозен.
— Искате да се присъединя към ИДИЛ, така ли? — попита тя невярващо.